Представителите на протестиращите, събрани от инициатива "Кръгла маса", успяха да се обединят единствено около искането си да не се разпуска парламентът, за да направи незабавна промяна в Изборния кодекс. Десислава Петрова, участничка в протестите и един от организаторите на дискусията, прочете декларация, в която се посочва, че участниците в инициативата искат промяна на политическата система в България.

„Гражданите отхвърлят статуквото и настояват да се понесе персонална отговорност от всеки, участвал в управлението на страната последните 23 години. Настояваме 41-то Народно събрание да работи до приемане на промени в Избирателния кодекс, за да се даде право на граждански организации да участват в парламентарните избори”, посочи Петрова.

Това искане бе посрещнато с аплодисменти, но част от присъстващите се обявиха против Росен Плевнелиев, докато Петрова и друга част от организаторите на форума подчертаха, че президентът е единственият пазител на държавността в следващите два месеца до предсрочните избори и той е човекът, който трябва да назначи служебно правителство. Това според участниците в Кръглата маса, обаче, трябва да стане едва след като парламентът приеме още следващата седмица промени в Изборния кодекс.

Сред предложенията на участниците в Кръглите маси е връщане на формулата от изборите през 1990 г. - мажоритарно-пропорционален вот, както и намаляване на изискуемия брой от 7000 подписа, подкрепящи регистрация на партия - на 1000 подписа. Това предложение обаче отново бе освиркано от част от присъстващите, които заявиха, че
целта на протестиращите не е да сформират партии.

Сред присъстващите на форума се оказа и Аднан Лидиянов, председател на Надзорния съвет на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), чийто изпълнителен директор е Алексей Петров. Лидиянов обаче заяви, че бил на дискусиите в качеството си на експерт към най-малко пет граждански структури.

На въпрос дали Алексей Петров е свързан по някакъв начин с протестите, той препрати въпроса към службите за сигурност. „Аз се гордея с Алексей Петров - жалко, че той опитва напоследък да остава настрани от процесите”, каза Аднан Лидиянов.

Друг от присъстващите, който се представи като Николай Гацев, заяви, че гражданите искат мораториум върху изпълнителните дела на банките и на монополистите.

Всички присъстващи на кръглата маса, независимо от споровете помежду си по голяма част от темите, призоваха към протест в неделя и посочиха като начало на демонстрациите отново 11 часа.

Сдружения и представители на протестиращите обсъждаха промените в Избирателния кодекс и монополите и в столичен петзвезден хотел, който е предоставен безплатно. На срещата присъстваха организатори на протестите и представители на БАН. Андрей Слабаков обаче отсъства, тъй като е обиден на реакциите на хората от събирането миналата събота.

Кристиян Коев беше категоричен, че Общественият съвет, който се проведе в петък при президента, не е бил всъщност такъв. „Там са казионни организации, които реално погледнато нищо не са направили 23 години и всичките организации, които са неправителствени са 100 и не знам колко организации, които се борят за някакви права. Не може тия казионни организации да представляват всъщност групите от хора”, поясни недоволството си организаторът на протестите.

Гарабед Минасян от БАН заяви в рамките на срещата, че за месец чудо с икономиката не може да се случи, сметките за ток ще продължават да растат. Затова и доходите са важни. Минасян допълни, че в Обществения съвет има твърде много мнения, за да бъде продуктивен.

 

  • Президентът издава указ за изборите за кмет на Варна
  • Варненци ще избират кмет на 30 юни
  • Бдение в памет на Пламен Горанов в 5 града
  • От юли пада монополът на ЕРП-тата
  • ЕС се намесва, ако България застраши ЧЕЗ
  • Варненци поискаха оставката на общинарите с торба охлюви
  • До два месеца ДКЕВР решава за лиценза на ЧЕЗ
  • Протестиращите от палатковия лагер във Варна обявиха гражданско неподчинение
  • ЧЕЗ отказа да плати обезщетения за токов удар, оправда се с буря
  • ДКЕВР съставила 23 акта на ЕРП-тата, съдът ги отменил