Тежък процедурен спор беляза заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет след президентското решение да не назначи Иван Гешев за главен прокурор. Очакването беше кадровият орган директно да прегласува единствената кандидатура за поста на Обвинител №1, но опозицията във ВСС цитира съображенията на държавния глава за липса на реално състезание и призова за нова процедура. Мнозинството на свой ред се позова на Конституцията и решения на КС, за да обяви, че няма как да бъде прекратен вече започналият избор.
След тежък дебат с обвинения за политизиране на процедурата, кадровиците гласуваха с 20:4 гласа "За" продължаване на процедурата при алтернатива да я прекратят.
„Трябва да чуем критиките на президента и да се съобразим с тях (…) Ако неглижираме аргументите на президента, ще се стигне до там, че чрез неглижирането ѝ институцията да се превърне в нещо като нотариат, който слага печат, който заверява решенията на ВСС. Това обезстойностява действията на президента на републиката”, подчерта председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Атанаска Дишева от съдийската колегия подчерта и че Конституцията не е изрично регламентирала кой има по-голяма значимост при избора на главен прокурор – президентът или ВСС. Тя напомни и че държавният глава е пряко избран от много повече граждани, отколкото която и да е от парламентарно представените партии.
В същата посока се изказа и Цветинка Пашкунова. Тя беше категорична, че не може Иван Гешев да търпи негативи от подхода при номиниране, но на практика е видима липсата на състезателност, която е създала съмнения в легитимността на цялата процедура.
Цялата процедура за избор на главен прокурор към момента е компрометирана от изказвания като това на Сотир Цацаров, че „при избирането на „Тримата големи” решенията се вземат в други сгради” и че просто днес ще бъде прегласувана кандидатурата на Иван Гешев, категорична беше Олга Керелска.
„Формално осъществената процедура не е осъществена процедура”, подчерта тя.
Всички представители на опозицията във ВСС подчертаха, че няма пречка Гешев да участва в новата процедура.
Пламена Цветанова от прокурорската колегия обясни защо той се е оказал фаворит на всичките ѝ колеги. По думите ѝ бил направен анализ за положителните тенденции в прокуратурата и проблемите за решаване, а след това били изслушани и позициите на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите, като общото заключение било, че е нужно да се номинират опитни кадри от системата, които „трябва да бъдат лидери, а не само да имат ръководни и управленски умения”.
Така в крайна сметка само Иван Гешев останал възможен вариант: „При тази тежка процедура, при тези изключително високи законови изисквания и тази много негативна медийна кампания – дали този избор въобще е някакво професионално предизвикателство? Почти всеки втори или трети избор на административен ръководител е като днешния – да кажем „Да” или „Не” на един кандидат”.
При нова процедура няма гаранция, че ще има друг кандидат за поста, категорична беше тя.
Наличието на алтернативни кандидати не гарантира състезателността на избора, отбеляза и Даниела Марчева. Според нея има несъвършенства в закона и не е достатъчно широк кръгът на лица, които могат да издигат кандидати за главен прокурор.
Принципът на разделение на властите дава на ВСС правомощията да избира „Тримата големи” в съдебната власт и никой няма право да иззема функциите му, подчерта Вероника Имова. По думите ѝ президентският указ има „значение преди всичко от престижен характер” и за това се е произнесъл КС през 1996 г.
„Президентът не избира, той легитимира. ВСС е органът, който избира. Да спазим Конституцията, да спазим принципа на разделение на властите”, призова тя.
„В юридическия смисъл на думата, мотиви няма. Указът не съдържа каквито и да е мотиви”, подчерта на свой ред главният прокурор Сотир Цацаров.
Боян Новански подчерта, че целта на предложението за прекратяване на процедурата е да се стигне до конституционен проблем.
Председателят на ВАС Георги Чолаков, чийто избор също беше върнат през 2017 г., коментира, че в неговия случай е имало основание за това – процедурата е започнала в един състав на съдебния съвет и е приключила в друг.
