Постъпката и реакциите около случая с Елена Поптодорова от тази седмица, ме накараха да се замисля върху истинската цена на престъплението и наказанието у нас.
Жестокостта, с която можем да разпънем една жена, която приключи дипломатическата си кариера и търпението, с което се отнасяме към други хора, чиито кариери са в разцвета си от толкова години.
Елена Поптодорова, дългогодишен посланик на България в Съединените щати, прибрала скъп крем от безмитен магазин, хванали я и после постъпката й наводни медиите.
Въпросът е дали става дума за някакво недоразумение или съзнателна постъпка на дипломат с много висок ранг и авторитет? Какво е било психическото й състояние в този момент? Спомня ли си изобщо това свое действие? Защо първоначалната й реакция се разминава с твърденията на полските власти, че са я издирили три дни по-късно?
Зад всяко подобно действие се крие някакъв мотив. Не ме разбирайте погрешно, аз не оправдавам акта на кражбата, но сме длъжни да разсъждаваме отвъд черното и бялото. Защото с гласовете си на избори от години оправдаваме хора, които откраднаха от България не един крем против бръчки, а милиарди. Ако си представите страната ни като безмитен магазин – колко много стока изчезна, колко пари се изпариха и колко хора станаха милионери.
И сега отново някои от тях ни призовават да гласуваме за тях, дори сменяйки партиите.
Важното е да продължат да са в безмитния и да си хапват „Тоблерон”. Не по-малка кражба е да се кълнеш в ценности, върху които после да плюеш, за да влезеш в нечия листа. Нагледахме се на кражби и лъжи. И никой не казва истината. Може би затова се нахвърляме върху хората с власт?
Точно за това Елена Поптодорова е длъжна да е честна с нас. Защото дипломатическата й кариера е много повече от един крем. България е над всичко това. И е много тъжно, че сме толкова жестоки преди да имаме цялата картина. Ето защо я очаквам другата неделя в „120 минути” с надеждата, че ще каже истината. И вярвам, че това ще се случи.
