Почти „епидемия” от конкретни заболявания е открила НЗОК в определени болници при плановите проверки от януари до март. Общопрактикуващи лекари издават фиктивни направления към специалисти, съществува съмнително качество на лечение на всички нива в здравната система, както и подозрително висок прием на пациенти в болниците.

Данните съобщи управителят на НЗОК Румяна Тодорова, като обяви, че прокуратурата ще проверява лекарските практики оттук нататък.

Тя даде и конкретни примери за нарушения. В МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003” в Дупница е регистрирана съмнителна почти „епидемия” на пациенти с остра левокамерна слабост – кардиална астма. Севлиевската МБАЛ „Д-р Стойчо Христов” регистрирала 243 пациенти с бронхопневмония и бронхиолит за месец на легла, които могат да поемат не повече от 175 души.

В три от терапевтичните отделения на софийската онкология всички пациенти са били изписани още на 17 април. "Тук ще задам въпрос на здравното министерство. Редно ли е една болница да затвори отделение? Болницата трябва да лекува 24 часа. И другият въпрос е, който за мен е по-важният - наистина ли всички онкоболни са в такова състояние, което позволява да бъдат лекувани вкъщи", попита Тодорова.

Детското отделение на болница "Св. Анна" в София също е било на прицел, но беше посочено като напълно изрядно. Проверките са преминали на два етапа - първо е направена масирана проверка по дейността и документацията на болници, ДКЦ-та и лични лекари. Установено е съмнително качество на лченението на всяко едно ниво в здравеопазването, незаинтересованост от общото съсътояние на пациента, фиктивни пациенти и не на последно място - лоша хигиена.

На Разпети петък проверяващите, заедно с шефа на Здравната каса, влизат в Националната онкология - кожното, химио и лъчетерапевтичното отделение са заключени. Всички пациенти били изписани през последния работен ден. От болницата обясняват, че пациентите са лекувани по план. „Всеки онкологично болен държи да е през празничните дни у дома. В нашата клиника не се лекуват болни, които да не могат да бъдат пуснати у дома”, обясни проф. Галина Куртева.

Проверката в онкоцентъра в Пловдив открива, че 28 болни са лекувани там само на хартия. В началото на месеца са съставени 3 акта на болницата в Севлиево. Според Касата за месец лечебното заведуение може да лекува от бронхопневмония не повече от 175 възрастни, но са преминали 243. Мъж и жена пък са се лекувани на едно легло. Според докуменацията на болницата обаче Касата се е объркала.

„Това са хора преминали през лечебното заведение, реално лекувани и тука няма един фалшив случай”, увери д-р Младен Пенчев. Пациентите не си спомниха за случай, в който да са лежали фиктивно.

В касата е постъпил сигнал, че болницата по рехабилитация в Кюстендил е принуждавала пациентите да доплащат за лекарства. Според Касата е завишен и броят на пациентите платили за ВИП стая.

Сухите цифри от проверките показват, че от януари до март екипи на НЗОК са направили планови проверки на 136 лечебни заведения, като са засечени 1570 броя нарушения. Общо в болничната помощ са извършени 1457 планови проверки, като от тях 628 са били финансови. В извън болничната помощ са извършени почти двойно повече планови проверки - 2576.

По празниците внезапно са били проверени 191 отделения в 37 лечебни заведения за болнична помощ в страната, от които нарушения има в 38%.

Проверките продължават и през идващите почивни дни. Ще се проверяват и подозрителни практики, като например почти епидемиологични измерения на редки заболявания в някои лечебни заведения. Преди да стигнат до истината обаче проверяващите ще трябва да преодолеят 2 проблема.

Пациентите, съвсем разбираемо, не искат да сътрудничат, защото се страхуват, че ще им бъде отказано лечение занапред. И другият проблем е, че проверяващите от Здравната каса масово напусакли. Болниците ги подмамвали с високи заплати и ги назначавали в „отделите за борба в Касата”.

Санкции, които е наложила Касата за първото тримесечие, са около 1,5 млн. лева. "Това са санкции и пари, които няма да се изплатят на болниците. Там, където има санкции, обикновено дейността пада и цената на пътеката не се заплаща", обясни Румяна Тодорова.