Професор Наоми Барън е лингвист, почетен професор в Американския университет във Вашингтон, истински пазител на грамотността, защитник на словото, отпечатано на хартия, радетел на „умната“ употреба на дигиталните устройства и изкуствен интелект (ИИ).
Автор е на 11 знакови книги, последната от които - Reader Bot: What Happens When AI Reads and Why It Matters - излезе на английски в началото на тази година.
Интервю на Виктория Петрова с проф. Наоми Барън за битката за човешката грамотност, четенето на книги, писането нс ръка и мозъчното здраве:
В последната Ви книга търсите отговор на въпроса: Какво се случва, когато изкуственият интелект чете? Всъщност за какво ни предупреждавате? Какво ви тревожи?
Моето притеснение е, че изкуственият интелект прави толкова лесно за нас да не се налага да четем сами, а това означава и да не мислим самостоятелно.
И колкото повече тези технологии стават свободно достъпни и все по-усъвършенствани, толкова по-голямо е изкушението да си кажем: „Ето я тази технология — тя разбира „Ана Каренина“ по-добре от мен. Защо тогава да не оставя нея да прочете книгата вместо мен и после да напише есето, което ми е възложено, или сравнението с „Война и мир“. Изберете която искате любима книга.
Това вече се случи с писането, когато ИИ стана инструмент, който чрез ChatGPT позволи на много хора да не пишат сами.
Чувахме хора да казват: „Много съм зает.“ Това върши много добра работа. И кой би разбрал, ако това е училищна задача, дали аз съм я написал, или съм използвал технологията?
При четенето възниква допълнителният въпрос: какво печелим, когато четем сами? И какво губим, когато прехвърлим това на ИИ?
Но винаги ли да искаме ИИ да ни обобщи, синтезира, резюмира информация е нещо лошо? Не е ли това начин да оцелеем в този забързан свят?
Тук възниква въпросът какво трябва да е темпото на живота. Когато са били построени железниците, когато автомобилите са се появили по пътищата, хората започнали да чувстват, че всичко трябва да се движи по-бързо. Но от десетилетия вече знаем, че по-бързото не означава непременно по-добро. То ни прави по-стресирани.
Прави ни по-малко способни да общуваме смислено помежду си. Прави ни неспособни да се свържем с миналото, защото за да го направиш, трябва да спреш, да помислиш, да четеш, да посетиш местата и просто да поседиш и да гледаш известно време, ако искаш да разбереш какво се е случило във Венеция.
Да отидеш, когато е тихо и всички туристи са напуснали площад „Сан Марко“, и просто да попиеш атмосферата — това е нещо, което не си позволяваме да правим.
Има много случаи, в които чувстваме, че нямаме избор — че просто трябва да продължаваме напред. Но това не е вярно. Това е мит, който индустриализацията е породила като начин на мислене. Всъщност имаме много повече контрол над себе си, отколкото сме склонни да мислим.
Вие ни казвате да четем на хартия и да пишем на хартия. Но какво да кажем за децата с така наречения „дигитален майчин език“?
Те имат дигитален майчин език — или както преди ги наричахме, „дигитални туземци“, когато персоналните компютри станаха широко достъпни. Трябва да си напомняме, че ние, възрастните, сме тези, които дадохме тези машини на децата си. Дадохме им ги вкъщи, дадохме им ги и в училище.
Следователно ние носим отговорност не само за доброто, което тези устройства могат да донесат, защото те имат много ползи, но и за недостатъците. Ако казваме на учениците си, че всеки трябва да има таблет или компютър, за да учи правилно - това не е вярно. В продължение на хилядолетия хората са се справяли много добре без тези технологии.
Има определени предимства и разполагаме с изследвания, които го доказват, при работа с траен носител като печат и хартия. Има предимства в това да правиш нещата сам с ръцете си, например да пишеш на ръка, вместо да разчиташ на клавиатура, за да се чувстваш способен да пишеш.
Толкова много деца днес казват: „Не мога да пиша на ръка.“ Още на седем или осем години са ги накарали да работят на клавиатури. „Не е моя вина, че не мога да пиша. Не е моя вина, че почеркът ми е лош и нечетлив. Вие — родителите, учителите, училищната система — казахте, че това е по-добрият начин.“
Обичам да питам студентите си: Когато интернетът спре, какво знаете?
А сега бих добавила: Ако нямате достъп до ChatGPT, Gemini, Claude, Llama или който и да е ваш любим голям езиков модел, ще бъдете ли все още способни да напишете каквото и да било? Можете ли да завършите задача? Какво правите, когато токът спре?
Това се случва. Вие безпомощни ли сте? Отговорът все по-често е „да“. А това не е здравословно.
Не е здравословно, защото, първо -не можете да направите това, което трябва. И второ - това ни лишава от част от човешкото ни достойнство. Отнема ни предимствата, които грамотността, съществуваща от около 5500 години, ни е дала.
Как лично се справяте с този свят на ИИ?
Едно от нещата, които правя, е да нося със себе си бележник и химикал. Пиша много онлайн — книгата ми беше написана онлайн. Но ако се озова някъде без компютър, все още знам как да пиша на ръка. Все още знам как да спра и да мисля.
Дори когато пиша на компютър, а с годините станах доста бърз машинописец, се заставям да спра и да помисля. Ставам, разхождам се, правя си чай, излизам на кратка разходка. Защото знам, че някои идеи трябва просто да „узреят“ в главата ми.
Никога няма да забравя как една колежка ми предложи да ми изпрати само резюметата на изследванията за недостатъците на това компютърът да чете вместо теб или целите статии. Засмях се. Защото вярвам, че трябва да се подтикваме да вършим „тежката работа“.
Да, отнема повече време. Когато чета сама, съм принудена да се запитам: „Какво мисля аз?“ — не какво е написал авторът на резюмето, което често дори е генерирано от ИИ.
Като се подтиквам да върша тежката работа, ставам по-размислящ човек и се надявам — по-полезен за другите.
Имате ли друг съвет, как да спрем този когнитивен, мозъчен упадък?
Първо, трябва да осъзнаем, че има много изследвания, които показват: когато използваме ИИ да пише вместо нас, използваме по-малко от когнитивните си способности.
Имаме ЕЕГ (електроенцефалографски) мозъчни изследвания, които показват по-ниска мозъчна активност, когато разчитаме на ChatGPT, отколкото когато пишем сами.
Освен това хората казват, че не се чувстват истински автори на текста. И често не помнят съдържанието му, защото не са го написали сами.
Хората са наясно с разликата между това да направиш нещо сам и да разчиташ на ИИ. Но трябва да повишим осъзнатостта, че тази разлика има значение.
Да излизам ли да ходя 45 минути в лошо време изисква усилие? Да, но знам, че ще съм по-здрава. Същото е и с четенето и писането без ИИ.
Има толкова много изследвания за ползите от четенето по избор. Хората казват - откривам нови светове, нови хора, нови места. Размислям върху миналото. Отпускам се. Развивам се интелектуално и духовно.
Ако свикнем да използваме езикови модели за всичко, мотивацията за четене за удоволствие намалява.
Резюме на роман за личностно израстване никога няма да ви даде преживяването, което дава самото четене.
Последната ви книга излезе съвсем скоро, върху какво работите в момента?
Започнах работа върху концептуална рамка за това как дигиталните технологии ни променят. Работното ми заглавие е „Силиконовият мозък“.
Как дигиталните технологии променят разбирането ни за това кои сме — интелектуално и социално?
Има изследвания, които показват, че прекомерното гледане на телевизия при малки деца вреди на интелектуалното и езиковото им развитие. Има изследвания за интернет — мислим ли, че знаем нещо, защото сме го прочели онлайн?
Има изследвания за мобилните телефони: само физическото им присъствие намалява когнитивното представяне при задачи.
Дигиталните технологии ни влияят по много начини. Сега се опитвам да разбера какво е различното при изкуствения интелект, особено по отношение на четенето и писането.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
