В София вали проливен дъжд, но тя е усмихната и приветлива, както винаги, въпреки че ще говорим за трудна тема. Такава, каквато никой не иска да обсъжда сериозно и винаги води до скандали и разделяне на лагери.

Познавам се с Лора от много време. Тя е от тези хора, които не обичат определенията, но „ако някой пита“ казва, че е част от хомосексуално семейство.

Семейства под дъгата: Европа и еднополовите бракове

Преди години с приятелката ѝ Мария осиновяват дете – прекрасната Ния. И днес си говорим за приемането, живота и пречките пред гей семействата у нас. И ще говорим сериозно, без крайности и без кресливи лозунги.

Редакторска бележка – всички имена са сменени с цел да се запази анонимността на събеседника.

Тяхната история започва преди години. Лора и Мария взимат решение, че ще осиновят дете. „Притесненията са много. Решението е сложно само по себе си и изисква поне някаква степен на зрялост и осъзнатост. Това е при всички кандидат осиновители без значение дали са в хетеросексуално или хомосексуално семейство. За никого не е лесно“, казва Лора.

От влизането им в регистъра на кандидати до първата среща с бъдещата им дъщеря Ния минават почти две години.

„Към обичайните трудности, за хората от гей общността има още много. Мисълта за това, че в България няма законодателна рамка за гей семейства винаги седи като фон в решението за осиновяване“, разказва Лора.

У нас не съществува законодателство, което да забранява осиновяването на деца от еднополови двойки. В същото време обаче липсват законови рамки, които да установят документално този тип семейства.

„Няма законова рамка, която да позволи лица от същия пол да са документални осиновители, просто защото у нас гей браковете не са легализирани. Тоест при осиновяване от гей двойка (същото се отнася и до хетеросексуални двойки без брак) реално само кандидатстващият е осиновител по документи. Ако за хетеросексуалните хора е възможно да има последващ брак и припознаване на детето, при хомосексуалните това е невъзможно към този момент“, уточнява Лора.

Словения разреши еднополовите бракове

„От това произтичат множество проблеми и спънки – не можем да се наследяваме една друга. Едната от нас няма права над детето ни и дори не може да я заведе на лекар при нужда. Само си помисли - съпругът ти да няма никакви права над вашето дете, нищо от онова което при вас той получава съвсем естествено в брака ви, и ще си представиш цялата картина“, разказва ми Лора.

Въпреки това двете жени срещнали пълно разбиране в процеса на осиновяване от страна на социалната служба, както и организацията, която провежда курса им за осиновяване – задължителен етап при кандидати от няколко години насам. „Със сигурност е имало хора, които са били изненадани, но не го показаха“, казва тя.

Лора признава, че двете с Мария са срещнали и лошо отношение по пътя си.

„Институциите за деца в България са под постоянната угроза от закриване. Това кара хората, работещи в тях, да предприемат всякакви стратегии да саботират всяко едно осиновяване. Като се замислиш, за тях децата се измерват в пари, в заплати. Страшно е да го осъзнаеш, но е факт. При нас утежняващото беше, че сме гей двойка. Отнасяха се зле ежедневно в опит да ни накарат да се откажем. Предполагам, че някои хора не биха издържали на това и биха предпочели да се съхранят емоционално и психически. На нас ни подейства обратно и предприехме всички законови начини осиновяването да се случи. И успяхме“, спомня си тя.

Ния е била в държавна ясла, а после в държавна детска градина. „Цялостното отношение винаги е било позитивно. Има и хора, които вероятно обсъждат нашата семейна конфигурация, но не сме се сблъсквали с открито недобронамерено отношение“, казва Лора.

Според нея една от причините е, че родителите с малки деца имат достатъчно проблеми по принцип без значение в какво семейство са. „Предполагам, че има значение и ние какви сме, какви са ни нагласите. Отношенията са двупосочен процес“, казва Лора.

Питам я дали Ния е срещала неразбиране от други деца, пък и възрастни, заради двете си майки.

Симеон Василев: Гей не е обида. Това е човек! И не е причина за насмешка

„Често се налага да обяснява, че семействата могат да бъдат всякакви и, че нейното не е някакво изключение, а е част от многообразието. Тези отговори са на въпроси от други деца, като самите те са добронамерени и любопитни. Децата трудно биха имали собствено мнение, не и на тази възраст, те повтарят възгледите на родителите си. Каквото чуват вкъщи, това казват“, споделя ми Лора.

„С Мария сме отворени към това да обясним на Ния, когато има нужда от обяснение и да приемем, когато има нужда от приемане. Темите са достатъчно сложни още на ниво осиновяване, а към тях се добавя и семейната ни конфигурация. Но при нас семейният климат е здрав и подкрепящ и към момента успяваме да бъдем от светлата страна на нещата“, казва тя.

Споделя част от метода им на възпитание с мен – учат Ния, че има всякакви семейства и, че хората са различни. „Че някои от тях не са били обичани достатъчно като малки и са пораснали като възрастни, които не могат да обичат. Затова и могат само да мразят – емоция, която са усещали върху себе си“, казва Лора.

Засягаме и по-общата тема – ЛГБТИ общността у нас.

„Най-много ме плаши това, че от няколко години гей хората са последователно употребявани като боксови круши в прокремълския политически новговор (б.р. – изкуствен език от романа „1984“ на Джордж Оруел). Русия използва пропаганда и дезинформация от години с цел страната ни да се отрече от европейското си семейство и да остане руски сателит. Войната с Украйна засили този процес и виждаме резултатите – у нас настъпва все повече и повече руски фашизъм. Това е феномен, отричащ постиженията на европейските либерални общества. Това ме плаши най-много. Това, че все повече сме под прицел медийно и политически. Това, че хората, които до вчера са вървели напред в разбирането и приемането на гей общността, сега са в регрес, защото са последователно насъсквани от определени партии“, казва Лора.

Заради дискриминация срещу ЛГБТИ: Брюксел замрази еврофондове за полски региони

Допълва, че липсата на действия от страна на държавата срещу езика и действията на омразата само влошават нещата.

Питам я и какво вреди най-много на българската гей общност. „Липсата на нормален, некреслив разговор. Прокремълските партии, които искат да ни върнат в Средновековието. Разделението на общността отвътре, защото както и навсякъде другаде, в гей общността също сме разделени на “наши” и “ваши”, на „добри“ и „лоши“. На хора, които се борят за реална промяна и на такива, които просто използват каузата за лични финансови облаги“, обяснява Лора.

„Прайдът е много, много важен, но сме далеч от момента, в който ще бъде безкраен празник. Трудно ми е да отговоря дали постига целите си. Със сигурност е добре да го има и да става все по-многоброен. Дразнещо е, че се налагат едни и същи лица, но това е част от нещата. Прайдът е много важен, но още по-важно е какво се прави в останалите 364 дни от годината“, казва тя.

Питам я ако можеше като с магическа пръчица веднага да промени нещо, което засяга ЛГБТИ общността, какво би било то. „Закон за реч на омраза и престъпления от хомофобски подбуди, плюс узаконяване на гей браковете. Озаптяване на всички фашистки партии - нещо което ще е от полза на всички, не само ЛГБТИ общността“, категорично отговаря Лора.

Преди да се разделим, Лора казва, че иска дъщеря ѝ Ния да знае, че ЛГБТИ общността е цветна и не по-различна от останалата.

- А какво искаш всички останали да знаят? – питам аз.

- Може би същото. Че и ние сме като всички останали – не по-добри и не по-лоши – отвръща Лора.