На 4 юни Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) разрешиха на България да приеме еврото от началото на 2026 г., с което тя стана 21-вата държава, присъединила се към единната европейска валута.
В конвергентния доклад, в който се описва как българската икономика се вписва в останалите държави от еврозоната, ЕК заяви, че България отговаря на формалните критерии, необходими за приемането на валутата, която сега се използва от 347 милиона европейци в 20 държави.
Надеждите
Игор Руге, управител на хотел в ски курорта Банско, приветства новината и заяви, че одобрението може да означава повече чуждестранни туристи и инвестиции за най-бедната страна в ЕС.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„За всички в еврозоната ще бъде много по-лесно да разберат нашата стойност“, каза Руге.
България - балканска страна, граничеща с Черно море, се присъедини към Европейския съюз през 2007 г. Тя става 21-вата държава, която приема еврото на 1 януари 2026 г.
Промяната ще улесни търговските потоци и ще ѝ осигури място в Управителния съвет на Европейската централна банка, който определя лихвените проценти.
„Не очакваме да се случи нещо драстично. Мисля, че най-големият позитив е, че това носи повече стабилност. Виждаме го, когато чужденците разглеждат България. Те наистина изчисляват валутния борд като валутен риск. Виждаме това и в кредитния рейтинг“, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
„Част от недоверието и страховете от присъединяването към еврозоната очевидно се подхранват от политическата нестабилност, която имаше в страната през последните четири години и която също подкопа институциите“, каза икономистът.
„Хората в селските райони, особено възрастните хора, са изложени на по-голям риск, не толкова от самите цени. Ние имаме много конкурентен пазар на дребно. Но мисля, че възрастните хора са изложени на риск в момента на смяната на валутата. Особено тези, които имат спестявания в собствените си домове, пари в брой“, посочи още Ганев.
Страховете
Въпреки очакваните ползи обаче мнозина в България са скептично настроени.
Широко разпространената корупция, голямото неравенство в доходите и 4-годишната политическа криза, белязана от поредица предсрочни избори и слаби коалиции, подкопаха доверието във властите.
Мнозина се опасяват от повишаване на цените по време на смяната, както се случи в други страни, присъединили се през последното десетилетие.
„Ще е трудно за някои хора. Позитивно – трудно, защото сме много бедна държава. Ние сме не в третия, а в четвъртия свят. Хората обедняха и си броят стотинките, когато пазаруват“, казва продавач на зеленчуци на пазар в Перник.
Проучване на Евробарометър, публикувано от Европейската комисия миналия месец, показа, че 50% от българите не подкрепят общата валута, в сравнение с 46% през ноември.
Посланието на правителството е оптимистично. Министърът на финансите Теменужка Петкова заяви миналата седмица, че еврото ще донесе повече инвестиции и стабилност на България. Тя заяви, че тази седмица правителството ще започне кампания за успокояване на гражданите.
В магазините вече се изписват стоки от ежедневието както в евро, така и в лева, за да свикнат хората с конвертирането.
Въпреки това политическата опозиция продължава да е силно изразена. В сряда хиляди присъстваха на протест, организиран от партия „Възраждане“ пред парламента в София, на който демонстрантите развяваха български знамена и скандираха „Не“ на евроколониализма“.
Със средна месечна заплата от 2443 лева България е най-бедната страна в Европейския съюз. Населението в селските райони извън София ще бъде най-уязвимо от инфлацията.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
