Регионалното министерство така и не инициира производство в съда, с което да поиска признаването, че Руската църква в София е на България, а не на Москва, съобщава „Сега“. На 1 ноември 2023 г. главният прокурор Борислав Сарафов поиска от тогавашния регионален министър Андрей Цеков да заведе такова дело.

Искането беше резултат от проверка, която прокуратурата направи, след сигнал до Сарафов за проверка и установяване на собствеността на храма от депутатите в 49-ото Народно събрание Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски и Ивайло Мирчев. Споровете около храма възникнаха, след като ДАНС експулсира трима от свещениците му – един руснак и двама граждани на Беларус, като заплаха за националната сигурност. Русия обяви това за враждебен акт и затвори храма. Впоследствие той бе отворен.

Руската църква отвори врати. Новият ѝ предстоятел пристигна с джип с украинска регистрация

При управлението на Цеков обаче дело не е заведено, а служебният министър Виолета Коритарова също не се задейства по казуса.

"Към момента експертите преглеждат и анализират получените документи, събират допълнителни такива, правят справки и проучват съдебна практика", е последният отговор от ведомството, даден през януари. След това отговори на запитванията няма.

В министерството са изпратени 755 страници материали. Прокуратурата работи по проверката за собствеността на Руската църква около месец, преди да обяви, че трябва да бъде заведено дело за собствеността.

"От МРРБ зависи какви действия ще предприемат", заявява пред "Сега" Сарафов. Допълва, че няма как да се търси наказателна отговорност от министъра за бездействие, защото не става въпрос за негово задължение, а за реализиране на правомощие.

Проверката на прокуратурата установи, че "с нотариален акт от 23 юли 1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на православния храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" и на земята, върху която е построен. Основанието е дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство. Открит е крепостен акт, издаден на 7 ноември 1898 г., за дарение на "едно празно градско място в София" от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България". Посочено е, че имотът се подарява за построяване на църква. Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени според информацията, предоставена от Агенцията по вписванията на прокуратурата.

Според прокуратурата от събраните данни е видно, че по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.

 

На 24 юли 2015 г. до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за вписване на промени по партидата на сградата и поземлен имот и е отразена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти – а именно, че обектите са собственост на посолството на Руската федерация. Това обаче е направено въз основа само на нотариалния акт.

Прокуратурата твърди, че приложенията към нотариалния акт, както са описани, не могат да се приемат за доказателства за правоприемството, отразено като основание за правото на собственост върху земята и сградата, т.е. относно преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.

В хода на проверката не са намерени документи или други доказателства, удостоверяващи строежа на църквата, освен тези за възстановяването ѝ. Не са приложени и писмени доказателства за изпълнение на изискванията на закона и на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, регулиращи материята за придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга.