56-годишният Иван Данчов от белослатинското село Тлачене от дете страда от шизофрения. Докато бил на крака, все някак се оправял. От няколко месеца обаче е на легло след инсулт. Отключил е и паркинсон. Мъжът няма други близки, освен сестра си. Тя живее в същото село, но е с десет години по-възрастна, вдовица, и въпреки че също е инвалид, е принудена да се грижи за своя роднина като за малко дете.
Пенсията на Иван е 120 лева. Половината отиват за лекарства, само памперсите за месец струват 30 лева. На няколко пъти Христина молила кметство и социални да зачислят човек към брат й, за да я отменя поне за няколко часа.
„Ходих в общината, като взех решенията, че трябва незабавно да му се отпусне човек. Казаха „нямаме бройки”. Отидох в социалните грижи, те ми казаха, че трябва да мине на ТЕЛК, да му дадат по-висока група инвалидност, сега е 78 процента, да му дадат над 90”, разказва жената.
Изследванията обаче са свързани с разходи и разкарване до различни градове и болници, които не са по силите нито за обездвижения мъж, нито за сестра му. Така болният остава без така необходимите му документи за ТЕЛК. За съжаление държавата няма опит в работата със случаи по изключение. Все пак след нашия сигнал от Социалната служба в Бяла Слатина обещаха да разгледат отново молбата на Христина.
