Черна дата за Северозапада - на този ден през 1966 г. са залети Враца и близкото село Згориград. Официално жертвите са 118, но тогавашната власт скрива размерите на бедствието.
На първи май по обед преди 49 години през скъсаната дига на минното хвостохранилище в Балкана се изливат над 400 тона утайки към село Згориград.
Потопът отнася родителите, по-малкия брат, бабата и дядото на Цецка Кръстева, докато семейството се готви за празничната трапеза.
„Спомням си вуйчо ми, който непрекъснато сновеше напред-назад и е търсил телата на нашите починали, спомням си, че баба ми бе взета с вертолет и откарана в София и я погребахме три дена след другите, една паника, една тревога у всички”, разказа жената.
Заедно със свой приятел, учителят Веско Лазаров тайно заснема ужаса на първите часове, но снимките виждат бял свят десетилетия след това: „Аз също се чудя как съм успял и откъде съм събрал тая смелост, къщите, ето ги, като кибритени кутийки как се разрушаваха”.
За силата на бедствието свидетелства огромен скален къс, влачен, според местните, цели шест километра.
Малко преди стихията да достигне центъра на Враца, е приключила манифестацията за Деня на труда.
„Месеци преди това специалисти са констатирали сериозните проблеми в стената на хвостохранилището и са настоявали да се вземат мерки, но провеждането на първомайската манифестация се оказало приоритет”, посочи Весела Пелова от Държавния архив.
В оскъдните статии за случилото се властта обяснявала, че се справя с последствията от бедствието и че близките ще получат обезщетения. По спомените на Веско Лазаров – по 1000 лева.
По неофициални данни жертвите на най-страшното бедствие в съвременната история на Враца са над 500.
