Село Иглика, община Болярово, е обявено за селото с най-висока раждаемост през 2000 година. Във всяко от трите млади семейства, които живеят там, се ражда бебе. Днес това е само интересен факт от миналото. Селото се е стопило до 6 души, запустелите къщи са над 30.
До село Иглика се стига по живописен път в полите на Странджа. Селата преди него са оживени, дори намираме кой да ни упъти. Затова шокът от реалността тук е още по-голям. Разрушени къщи, повечето пусти, никакви признаци на живот. Само две изглеждат обитавани-в едната има животни,а в двора на другата са прострени дрехи.
Повечето къщи са заключени, но има и отворени- вещите на хората са още там. Тишината в селото е потискаща. След повече от час обиколка, в която не срещаме никой, по една от улиците минава кола. Така се запознаваме със семейство Иванови. Живеят тук от 15 години и са част от статистиката, отредила на селото челно място по раждаемост на глава от населението в не толкова далечната 2000 година.
В село Иглика сега живеят 6 души,5 от които отглеждат животни. Баба Мария е най-възрастният човек в селото. Оказва се, че живее между улица Трети март и площад „Петрова нива”. След 10 метра улицата свършва в гората. Гръмкото име площад е едновременно драматично и тъжно.
Баба Мария живее сред руини и спомени. Ходи само до гробищата,където е погребан мъжа й. Децата й живеят в града, но тя не иска да напуска Иглика.
В селото лекар не е идвал повече от 20 години, хляб носят в съседното Ситово, което е на 3 километра. На тръгване баба Мария черпи с бонбони, каквито не сме виждали в магазините от години.
