По повод храмовия празник на църквата „Св. Неделя" на Араповския манастир ще бъдат изнесени светите мощи на Света Великомъченица Неделя. За първи път празникът, денят на Света Неделя - 7 юли, ще бъде отбелязан с тридневни тържества, които се организират с подкрепата на община Асеновград и 4-ти артилерийски полк. Това съобщи игуменът на манастира свещеноиконом Добромир Костов.

На тази дата през 289 г. в Никомидия, Мала Азия, тя била жестоко измъчвана и осъдена на посичане с меч. През 12 век мощите били пренесени в Търново - българска столица по времето на Асеневци, а по-късно свети Евтимий, Патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя".

Араповският манастир се намира на 10 км от Асеновград, близо до село Златовръх, бивше Арапово, откъдето носи и името си. Той е основан в средата на XIX век до древно аязмо. Строителството започва през 1856 г. от майстори от родопското село Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски). Според надпис на задната врата на храма строежът му е завършил през 1859 г.

Манастирът е бил арена на борба с гръцките фанариоти, а през 1868 г. е открито училище за свещеници. По време на Априлското въстание в манастира е живяла майката на Иван Вазов с деца си. Светата обител е опожарена през Руско-турската освободителна война от отстъпващите турски войски, но впоследствие възстановена.

Стенописите в църквата са от 1864 г. и са дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. Освен традиционните евангелски сюжети има изографисани и сцени с житията на Света Неделя, на родоначалника на монашеството Св. Йоан Кръстител и на особено почитаната в този район Св. Параскева. Представени са още сцени от живота на българския светец Иван Рилски и на славянските просветители Кирил и Методий.

Извън манастирския комплекс, недалеч от северната порта се намира аязмото с параклиса, който е построен и изографисан също от Данчов през 1870 г. Бликащата свещена вода е лековита и според преданието тя лекува болести на очите.

Най-известната сграда в Араповския манастир е кулата-крепост на Ангел Войвода - един от най-известните хайдути от този край. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници, а третият, от дървено-паянтова конструкция, със силно издадени еркери, е жилищна част. Там има четири стаи, които се отдават под наем на посетители на манастира и днес.

От оригиналния жилищен корпус, който е обграждал манастира П-образно, е запазена западната двуетажна сграда с монашески килии. По-късно в югозападния ъгъл на двора е пристроено второ крило със самостоятелен вход като гостоприемница.

Празникът започва в събота вечер на манастирските поляни с оркестър „Марица". В неделя от 10:30 часа ще бъде открит фолклорен фестивал с участието на над 20 самодейни танцови и певчески формации. Вечерта в манастирския храм ще бъде отслужена празнична вечерня с петохлебие. На самия празник - 7 юли ще се отслужи Празнична света литургия.