Свободен кабинет в кметството на ловешкото село Беленци изпълнява функцията на православен храм, макар помещението да няма нищо общо с църковния канон. Църквата в селото е полуразрушена, но пари за ремонт няма.
По празниците хората могат само да обикалят двора й, а никой не знае точния брой на иконите, част от които се пазят в административната сграда.
През 1989 г. за последно Беленци е имало своя църква. Куполът на храма пада. Дъждът отмива стенописите. Останалите под открито небе икони са изнесени и прибрани в общинска стая. Никой не знае дори броят им. Преди три години кметът решава да ги прибере в кметството.
„Не ми бяха предадени като опис, като нищо”, разказва Фанка Атанасова.
За хората, обаче е тайна къде се пазят иконите. От кметството казват, че са търсили помощ от министерство на културата за възстановяване на храма. Отговор няма. И до днес обаче за добро и лошо хората отиват в двора на полуразрушеният храм.
„Църквата сега е много опасна, ние разрешаваме на празници само от двора да гледат”, казва Симеон Танев от църковното настоятелство.
В продължение повече от 10 години, камбаната в празната църква бие Надежда. До преди няколко месеца, когато се срутили стълбите. „Падна, счупи се стълба, която водеше до камбанарията и аз паднах с нея. Имах късмета, че не се получи нищо лошо”, споделя жената пред екипа ни.
Храмът в селото е строен още преди Освобождението. Ценните икони не са показвани повече от 25 години. В селото се говори, че били много повече, но са изчезнали. Доказателства няма.
По идея на църковното настоятелство в стаята-черква ще бъде донесен и свещник. Кабинетът ще се отключва за всеки, който иска да дойде и да запали свещ пред иконите.
