В 714 български села живеят 10 или под 10 души. 89-годишният Лазар Каракашев от родопското село Чурен разказва какво е да очакваш празниците сам в изоставено село на върха.
Преди повече от 100 години в Чурен, на 1400 метра надморска височина, са живеели над 500 души. Сега постоянните жители са петима, но само един от тях е кореняк - Лазар Каракашев. 89-годишният родопчанин е инвалид първа категория с придружител, но помощник на върха на планината няма. Единственият му другар в къщата е диво планинско куче.
„Какво да правя? Децата ме караха да сляза долу при тях, ама засега не ми се ходи никъде. Искам да съм си тука, където съм се родил. Тука си ми е най-добре”, казва възрастният мъж и твърди, че не му е тъжно да живее без никой друг.
През целия си живот дядо Лазар е бил овчар и магазинер в Чурен. Тук посреща 9-и септември и 10-и ноември. И всички празници.
„То не е само нашето село. Ей това, Лилково, запустя, а то хубаво село, големи къщи направиха, нови къщи, то не е само тука. Те много села запустяха”, казва Лазар Каракашев.
Дадо Лазар няма телевизия, защото няма цифров декодер. Единствената му връзка със света е аналоговото му радио. И въпреки всички неудобства родопчанинът е убеден, че тук му е най-добре.
