Доброволци алармираха за потенциално замърсяване на почвите в Бисер. Стар склад за пестициди бил залят от наводнението на 6 февруари 2012 година. Кметът Златка Вълкова обаче твърди, че такъв склад с опасни отпадъци в селото няма.
По спомени на хора от Бисер помещение за съхранение на пестициди е имало преди десетилетия. Било в тогавашното ТКЗС, а в него се пазело и силно опасното вещество, което е забранено за използване – ДДТ. Около мястото, където преди е имало склад, се усеща силна миризма.
Докато екипът на bTV се върне до центъра на Бисер, кметът също се е сетила за склада. „В момента няма на територията на село Бисер такъв склад, имало е преди сигурно 30 години в землището на бившето ТКЗС”, казва Златка Вълкова.
Директорът на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) Галина Симеонова коментира, че подобна „ненормална ситуация” има в доста райони на страната, а отговорността е на местно ниво.
Специалистът Георги Тупарев заяви, че е „много притеснително” стар склад за съхранение на пестициди да бъде заливан в центъра на обработваеми площи. „Просто не знаем каква е възможността веднъж такъв препарат, попаднал в почвата, като излезе в природата, къде той ще се натрупа, ще се пречисти ли природно и колко бързо ще попадне в хранителната мрежа. Това е една голяма бомба за населението”, допълни той.
След като доброволците вдигат шум около проблема в Бисер, властта казва на хората, че след изследвания почвата и водите са чисти, без обаче да обявяват резултатите.
„По време на трагедията в Чернобил тогавашните ръководители се скриха и оставиха хората на произвола. Ние бяхме там (в Бисер – бел. ред.), хранихме се с тях, пиехме от тяхната вода. Изследванията бяха направени коректно, не се откри нищо. Ние не сме ги изнесли на мегдана тези резултати. Резултатите бяха докладвани до нас, до областният управител”, заяви пред bTV тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов. Той каза още, че след бедствието е направена дезинфекция заради умрелите животни.
Контролът на складовете за опасни отпадъци е в ръцете на Агенцията за безопасност на храните към земеделското министерство. При наводнението проблем със складовете нямало.
В „Тази сутрин” земеделският министър Димитър Греков заяви, че ще нареди изследване на почвите в Бисер за наличие на пестициди. Във водите на селото „категорично” такива нямало.
Друг залят склад
Стойково е друго село в Хасковско, което също беше залято преди две години. Кметът Василка Ангелова твърди, че складът там, в който се съхраняват „най-различни и пестициди и препарати”, не е бил наводнен: „Мястото е по-високо и водата минаваше покрай него, но вътре в него изобщо не влезе вода(...) Всички отрови от общината са тук”.
Версията на кмета, че складът не е залят се разминава с видяното от хора, които работят на метри от опасните отпадъци.
Когато складът е залят, сградата е в окаяно състояние. За опасността има и документ от тогава. Той е до екоминистъра Нона Караджова. Казва се, че складът в Стойково трябва да бъде ремонтиран спешно.
Директорът на ПУДООС заяви, че са предприети всички мерки, „за да предпазим хората при следващ разлив”. От думите й стана ясно, че складът не е бил предпазен при първата вълна. „Складът го обезопасихме при всякакви следващи действия”, допълни Галина Симеонова.
Изследването на проби от земята и водите в независима лаборатория се оказва твърде скъпо. Затова хората там са принудени да вярват на властите.
Да пази живота и здравето си се бори и един мъж от Силистра - вече 20 години. Безуспешно се опитва да се отърве от около 80 тона химикали. През 1994 година Николай Сабанов купува склад от държавното „Агрохимическо обслужване".
„Складът, като се закупи, имаше годни препарати, но те не ни ги оставиха, те си ги взеха, а тези, които са негодни, ги оставиха тука. По разни институции ходихме, ходихме в Министерството на околната среда, там ни казаха, че като частни лица не могат да ни преведат пари... Ние имаме релей тука, където ползваме вода, фактически се водоснабдява населението и не се знае дели няма да отиде и до тях, тъй като всичко отива в земята. И това е от години, не само от една, от много години”, разказва Сабанов.
Ако той докаже с документи, че опасните препарати не са негови, може и да се отърве от тях. Предстои да се почистят и санират всички складове в лошо състояние.
„Отровителя”
За здравето си се борят и в родопското село Търън. Наричат тухлена постройка „Отровителя". Силно токсичните химикали са произведени преди повече от 50 години. Всички пестициди, използвани от бившите ТКЗС-та, се трупат в склада.
„За съжаление, течните препарати, вследствие на ерозията, която се получава по варелите, почти изтекоха. Освен това, само на 50-60 метра от склада минава река”, казва кметът Явор Говедаров.
Днес никой не наглежда „Отровителя" и не го пази. При евентуален опасен разлив, хората в околните къщи трябва да разчитат единствено на късмета си. „Никой не го пази този склад. Заключен е с един катинар. И само с едно чукче можеш да влезеш вътре, да си вземеш каквото искаш, и да направиш белята", допълва кметът.
По българо-швейцарската програма са проучени 330 склада. 60 от тях попадат в групата - рискови. Санирането би трябвало да започне от тях. А обещанието е в следващите 3 години да бъдат унищожени 95% от опасните вещества. Дотогава безопасността на складовете е в ръцете на кметовете.
