Учениците вече ще учат цялата история на България в X клас – като се започне от неолита и се стигне до Бойко Борисов. Най-големите въпросителни стоят относно начина на преподаване на най-новата ни история – след 9 септември 1944 г. Каква е в момента представата за този период?
В мездренското село Оселна си имат музей на комунизма на открито. На една от фасадите редом с портретите на Ленин и Георги Димитров стоят и тези на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и цялото му политбюро, а местните си спомнят с носталгия за онова време.
За периода от историята ни, в който България е била Народна република и следва съветския модел, провеждаме импровизиран урок с десетокласници от Средно училище „Иван Вазов” в Мездра. Милица знае, че Тодор Живков е бил начело на държавата 33 години.
„От моите близки съм чувала, че всичко е било по-различно. Вярвало се е в едно и също нещо, всеки е имал права, но не чак толкова”, казва тя.
Тогава плурализмът е бил непозната дума.
„Тогава паспортите бяха едни зелени, в които ти се биеше печат и ако не отидеш да гласуваш, после ти се търсеше отговорност. Тогава изборите се печелеха предимно от една партия”, разказва преподавателят по история Данаил Димитров.
Хубавото на днешните уроци е, че въпросите не са забранени.
Диалогът за свободата, миналото и настоящето едва ли ще приключи с учебниците по история.
„Това е част от нашата история, ние не трябва да бягаме от нея. Трябва да се помъчим да я разберем, ако имаме напредничави идеи, да ги доразвием, ако имаме допуснати грешки – да се помъчим повече да не се повтарят”, казва Димитров.