Да изминаваш 17 км пеша, за да ходиш на училище - такава е съдбата на 8 деветокласници от село Чолаково, които учат в Банско. Пътят им минава през гора и е съпроводен от различни опасности.
До скоро децата изминавали трудния път от вкъщи до училище всеки ден. Сега го правят два пъти в седмицата и спят в общежитие в Банско. Защото виждат бъдещето си в пъстри цветове, заради избраната специалност, която учат - компютърни мрежи в гимназията по енергетика и електроника.
След 17-те километра пеш от село Чолаково до гарата в Аврамово, децата хващат влака и така пристигат в Банско. „Тръгваме в 2 и половина следобед, в 5 сме на Аврамово и от там 2 часа с влака до Банско. 5 часа като тръгнем от Аврамово до Чолаково, вече е тъмно и страшно”, казва Салих.
„Минаваме през гората и е тъмно, много страшно. Трудно е да ходиш пеша, а там при нас пада и голям сняг, има и големи кучета. Трудно е, ама хубава специалност взимаш”, допълва и друг ученик – Мустафа.
„Засега това е основното за преодоляването на тая бариера - с пиратки. Палиш пиратка, хвърляш, кучето, ако не те е нахапало, може и да избяга. Много освирепели кучета има по тоя маршрут, който е нелек за изминаване”, казва и Георги Бистрин, класен ръководител.
За да са в клас в понеделник, учениците тръгват за училище в неделя по обед. Ако решат да изкарат няколко часа с родителите си, се налага да станат посред нощ, разказва класният им ръководител. „Не по-късно от 4 часа сутринта, представете си в тези условия вече късна есен 4 часа каква тъмница е, няма осветление и всичко е на пипнешком”, добавя Бистрин.
В делничните дни момчетата спят срещу 8 лева в пансион. А в петък вечер тръгват по обратния път към дома.
Част от децата са с по един родител. На другите са безработни или инвалиди. Училищен автобус няма, защото няма кой да го наеме. Родното село на момчетата и училището се намират не само в различни общини, но и в различни области. Класният на децата е готов да плати горивото на всеки, съгласил се да извозва учениците поне за седмица.
