Язовир Пясъчник. Един от всичките 25 големи язовира в България. Нормално място за отдих и риболов през деня и истинско бойно поле с падането на нощта.
Именно през зимния сезон се отчитат най-големите набези за незаконен улов. Сигурността е поверена на полицията и инспекторите на Агенцията по рибарство и полицията. В действителност обаче служителите не достигат и охрана няма. Това кара доброволчески организации сами да бранят язовирите.
Валентин Данаилов и екипът му са членове на доброволно сдружение. През деня те са IT специалисти, счетоводители, пожарникари, а през нощта се превръщат в ловци на бракониери. От 4 години вадят незаконни мрежи в цялата пловдивска област.
“Статистиката, която водим е минала 30 километра досега, което са едни умопомрачителни количества незаконни мрежи. На проверка сме вадили мрежа с дължина 2 километра, което е истинско безумие.”, разказва Валентин.
Дисциплината в групата е желязна, а йерархията - почти военна.
Всяко дежурство започва с инструктаж. Разпределят се и екипите – 2 в моторни лодки по вода и няколко по суша с автомобили.
„Има основни правила. Това е да не се консумира алкохол или такива, които са консумирали не присъстват на проверките. Гледаме да се предпазваме от всякакъв вид конфликти. Пази се пълна тишина. Телефоните задължително са без звук. Фенерите се ползват само в краен случай“, споделя част от тактиките Георги Йорданов.
Доброволците за борба с бракониерите постоянно държат връзка с полицията в Хисаря и инспекторите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Въпреки това всеки е въоръжен. Тодор има пистолет и нож.
„Имам си, да, газово оръжие, което е регистрирано в полицията, и нож, естествено. За жалост не съм се засичал с бракониери. Срещнем ли се с бракониер, но да няма полиция и инспектори – тъжна му майка", казва Тодор Сотиров.
Въпреки че много често ги бъркат с група за лов на бежанци, доброволците се шегуват, че не ползват свински опашки при акциите си. За това имало полиция.
Доброволците по нищо не отстъпват на военните и гранична полиция.
За минути лодките са във водата и огледът започва. Всяка тях е оборудвана с GPS и подводен сонар. Термокамера пък следи за евентуално движение по брега.
Дълбочинните мрежи се търсят със специална котва. Задачата й е да ги закачи и изтегли.
Тази нощ бракониери няма. За групата най-големият удар е от преди няколко седмици. Успяват да заснемат цяла бракониерска акция и да заловят участниците в нея. Показват ни и част от мрежите-трофеи.
Най-ценни за бракониерите са трофейните риби
В зависимост от теглото цената за една може да достгне до 500 лева. Тя се продава на развъдници и частни язовири или отива в кухнята на ресторант.
„В зависимост от големината на мрежата може да влезе дори половин тон риба от различни видове. Така бракониерите изкарват около 1500 лева само за нощ. Тези пари им идват от въздуха. От язовира, който ние сме зарибили преди това“, обяснява Генади Алтънов.
Трима инспектори за цяла област
За цяла област Пловдив отговарят трима инспектори на Агенцията по рибарство, които не достигат.
„Ние искаме самата система да работи и от нас да няма нужда. Доброволците, като цяло запълват една голяма дупка в системата от организация, откъм ресурси, техника и жива сила. За съжаление Изпълнителната агенция по рибарство постоянно се съкращава от към личен състав и финансиране. Трябват много промени , но на първо време е достатъчно политиците да си свършат работата и да криминализират бракониерството“, добавя Валентин Данаилов.
В цялата страна има много подобни групи. Тази на язовир „Пясъчник“ е първата у нас.
Средствата за оборудване, бензин и общи разходи набират сами или от дарения. 10 000 души – толкова са последвали „Не на бракониерството в България“, страницата на доброволците във социалните мрежи.
В борбата с бракониерите може да се включи всеки.
