Би Би Си засне нов филм за условията в социалните домове у нас. 12 години след излъчване на репортажа за дома в Могилино авторът му – журналистът Кейт Блюит, констатира, че няма промяна.
Филмът „Изоставените деца на България” провокира реформа и замяната на домовете с по-малки центрове от семеен тип.
В новия си филм „Скритите деца на България” журналистът Кейт Блюит показва нови сгради от семеен тип, в които липсват специалисти, които да се грижат за децата и младежите с увреждания. Блюит пътува из страната ни и снима 5 от тези социални центрове.
„Това, което видях, са деца, които си блъскат главите в стените или драскат по тях. Видях хора, които лежат по земята – изолирани от обществото, самотни. Деца, които не ходят на училище. Хора, които нямат шанс за образование или работа”, разказва Блюит.
През 2007 г. шокиращи кадри от филма ѝ за дома за деца в Могилино предизвикаха реформа в система. Домовете бяха затворени, а децата преместени в центровете от семеен тип. За целта – и България, и Европа дадоха милиони евро за изграждането им.
„Най-голямото ми разочарование беше качеството на живот за тези деца. То не се е подобрило от това, което видях в Могилино, когато направих филма „Изоставените деца на България”, споделя журналистката.
В новия си филм Блюит проследява съдбата на три деца от дома в Могилино, чиято история разказа преди 12 години: „Идеята за центровете от семеен тип може да е успешна. В един от тези домове живеят двама от героите от първия ми филм - Мишо и Милен. Сега живеят в много по-добри условия”.
Журналистката разказва, че в центровете били настанени над 14 души с увреждания на възраст от 6 до 35 години и само един служител, който да се грижи за тях: „Хората, които се грижат за настанените в тези домове, директорите, също правят каквото могат, но за тях е много трудно, получават много ниски заплати, а имат дълги смени”.
Социалното министерство все още не е коментирало последния филм на Би Би Си.
