Разлики в показателите на два хранителни продукта у нас и в чужбина. Това са установили от Комисията за защита на потребителите.
Проверени са 11 продукта. Сред тях - масло, шоколад, зехтин, консерви, макаронени изделия и алкохол.
„От тези произведени на едно поле, и тези на друго – може да има отклонения. Важно е тези отклонения да са съществени и да окажат влияние върху избора на потребителя“, каза Яна Иванова, изп. директор „Храни и напитки“ – България.
Мострите за лабораторните тестове са закупени от Португалия, Испания, Германия, Гърция и Унгария и България.
Избрани са държави с различна степен на икономическо развитие, съседна страна (териториална близост на пазарите) и държави със сходно управление и структура.
Изследвани показатели:
- Мазнини, включително наситени
- Протеини
- Въглехидрати, включително захари
- Хлориди (сол)
- Влакнини (фибри)
- Калкулиране на енергийна стойност на храните
- Съдържание на етилов алкохол, метанол и висши алкохоли – само при спиртни напитки
- Санитарна микробиология – при млечни продукти
Резултатът – макар и минимални, разминавания има. При консервирания грах на нашия пазар има 50% повече захари.
Председателят на КЗП Димитър Маграритов уточни, че храните и напитките в тяхното изследване са безопасни.
При консервираната царевица е засечено увеличение на въглехидратите у нас те са с 30% повече в сравнение с продукта в Западна Европа. На нашия пазар обаче мазнините в продукта са по-малко.
- Спагети(BARILLA № 5)
Продуктът, продаван у нас, е почти напълно идентичен с този в Европа.
- Шоколад (бонбони Lindt, млечен шоколад с цели лешници Milka)
Различни са данните за шоколадовите изделия. При първите тествани виждаме, че нивата на протеини са над стандартите за ЕС. Според експерти това означава наличие на повече сухо мляко.
Различна е ситуацията при шоколада с лешници. Нивата на протеини са по-ниски. Високи са, обаче, на въглехидратите.
- Масло (масло President, топено сирене)
При маслото се установяват 200% повече въглехидрати. Но от екипа, правил проучването, успокояват, че това число всъщност се равнява на 1 грам мазнини.
- Консерви грах и царевица (зелен грах Bonduelle, сладка царевица Bonduelle, риба тон в зехтин Rio Mare)
Най-големи разминавания има при консервираните грах и царевица. И в състава, и в етикетите. Доказва го и графиката.
При консервирания грах има 50% повече захари. Като процент изглежда много, но реално означава 1 грам повече захари. При консервираната царевица – увеличение на въглехидратите – у нас те са с 30% повече, в сравнение с продукта в Западна Европа. И в двата продукта, обаче мазнините са по-малко.
Консерви и с риба тон са обект на изследването. При тях единственото по-сериозно отклонение е на хлоридите
- Зехтин (маслиново масло Extra virgin De Cecco)
Продуктът, продаван у нас, е почти напълно идентичен с този в Европа. Тук, даже, мазнините са по-малко.
- Алкохол (уиски, водка и джин)
Установено е, че различия няма в алкохола тук и в останалите страни, обект на проучването.
Защо се получават тези разминавания?
Според авторите на доклада по света се култивират стотици сортове грах и царевица, всеки от тях има свой, уникален профил. Зависи и от географската локация на посевите, местни почвени и климатични характеристики.
Затова те препоръчват на етикетите да се отбелязват държавата на произход, на производство и сорта на растителния вид.
„Не може да се направи категоричен извод дали те променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока. Обичайно тези различия са правилно изписани на етикетите и не заблуждават потребителите”, това е изводът на авторите на проекта.
Консумацията на включените в проучването храни и напитки не води до различни здравни последствия за хората в България в сравнение с държавите от Западна Европа.
