Политическа нестабилност, скандални харчове на държавни пари и бедствия – поредна година у нас се върти около тези три теми. Дали обаче няма да се окаже, че сме били свидетели на началото на по-мащабни процеси, чиито ефекти българите ще чувстват за десетилетия напред? В края на 2016 г. не можем да бъдем сигурни, но изглежда напълно възможно.

Уви, точно преди Коледа се случи не чудо, а една от тези трагедии, които сме свикнали да остават без последствия. Седем души в Хитрино загубиха живота си и още 29 бяха ранени след експлозия на частен товарен влак, превозващ горива.

До инцидента се стигна, след като композиция от 26 цистерни пълни с пропилен и пропан-бутан дерайлира край гарата в селото. Според разследващите влакът се е движил със скорост два пъти по-висока от позволеното. А след взрива шуменското село изглеждаше като след война.

Хората се надяват милионите от дарения, бюджет и Европа да помогнат за възстановяването, но тепърва ще следим дали това ще се случи. Защото на много места след бедствие се живее с години във фургони.

Там, където има трагедия, в първите дни има и много политици. Според едни – защото нашите държавни мъже и жени са загрижени за своите гласоподаватели. Според други – защото на такива места има много телевизионни камери. Факт е, че България днес е в предизборна ситуация.

Догодина у нас ще се гласува за парламент, а мнозинството българи даде да се разбере, че иска нови правила. Активността на референдума, иницииран от „Шоуто на Слави“, беше на стотни от това формално да задължи парламента да въведе мажоритарна избирателната система.

След скандал депутатите одобриха референдума да се проведе заедно с президентските избори. Държавният глава се намеси и сезира Конституционния съд, който поряза три от шестте въпроса. 3,5 млн. българи се произнесоха дали депутатите да се избират мажоритарно в два тура при задължителен вот, от който за партиите да произтича субсидия от един лев за глас.

В края на годината инициаторите предложиха поправки в Изборния кодекс и дори районираха България и света. Така нищо чудно догодина София да избере близо 50 народни представители, а един депутат да обикаля четири континента.

А защо ще избираме парламент по-малко от три години след като избрахме сегашния? Трябва да върнем лентата два месеца назад, когато, пак на избори, се случи нещо (поне на пръв поглед) неочаквано. Един пилот пое кормилото на държавата.

Изборите за петия президент в демократичната ни история започнаха с крехка преднина за ГЕРБ и техния кандидат Цецка Цачева на първия тур.

Резултатът на балотажа обаче беше съкрушителен за управляващите. С разлика от 800 хил. гласа победи двойката, подкрепена от левицата – Румен Радев и Илияна Йотова.

Още през май Росен Плевнелиев обяви, че няма да се бори за нов мандат. През август АБВ и БСП номинираха неизвестния за широката публика генерал Румен Радев. Още същия месец АБВ оттегли подкрепата си. ГЕРБ изчакаха до последно, предложиха парламентарния шеф Цецка Цачева и я обявиха за „майка на нацията“. Последното не ѝ помогна на балотажа.

Критиците упрекват генерала, че не е подготвен, че поставя под въпрос евроатлантическата ни ориентация и най-вече – че го командват от „Позитано“ 20.

С победата си Румен Радев прекъсна поредицата от над 10 години изборни загуби на БСП. Което пък накара столетницата отново да погледне към властта.

Тя получи този шанс, след като премиерът Бойко Борисов заложи съдбата на правителството на това Цецка Цачева да стане президент. Според много наблюдатели видима връзка между двете събития нямаше.

Началото на края на кабинета „Борисов 2“ може да се проследи година назад с един въпрос, зададен на министър-председателя в Лондон: „Искам да Ви попитам – когато се погледнете в огледалото, започнахте ли да виждате Пеевски?“

Свързани с депутата от ДПС сделки бяха показно блокирани и той първо получи охрана от НСО, а после беше обявено, че напуска страната.

Междувременно Борисов твърдеше, че оставки в парламента няма да има, но през пролетта АБВ изтегли своя вицепремиер – Ивайло Калфин, от правителството и напусна властта.

След президентските избори мнозинството „се разкапа“ (по Димо Гяуров) и политическата криза вече обхвана всички нива. Така след оставката на Бойко Борисов мандатът последно се оказа в ръцете на реформаторите, които 4 – 5 дни се чудеха дали ще могат да сглобят нов кабинет, но накрая те, ГЕРБ и патриотите се предадоха пред обявените непреодолими различия.

През октомври България успя да се замеси и в глобална интрига. Кабинетът „Борисов“ смени кандидатурата за генерален секретар на ООН на финалната права.

В резултат еврокомисарят Кристалина Георгиева остана осма, а генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова не се оттегли и се класира трета.

Докато се случваха подобни важни събития от (гео)политически мащаб, вниманието на обществото беше насочено към други по-драматични (цинично би било да ги наречем „фотогенични“) сюжети на родна почва.

Нагнетяване до степен на избухване. Така част от политиците ни използваха темата за нелегалните мигранти тази година.

Докато данните показват двоен спад на влезлите чужденци, митингите и шествията срещу тях биха всички рекорди.

Изкуствено наложена карантина заради слухове за епидемия запали фитила на недоволството в центъра за настаняване на бежанци в Харманли. Полицията проби барикадите и загаси огньовете с водни оръдия, халосни патрони и физическа сила.

Над 400 мигранти бяха задържани и незабавно изведени от центъра.

Резултатът от безредиците – един обвиняем за престъпление срещу републиката, заради това, че е запалил българския флаг. 18 обвиняеми за хулиганство и съпротива на полицията. 24 ранени униформени. Нова ограда опасва лагера, а броят на чужденците, настанени в него рязко спада – от 3000 на 2000.

Докато едни мигранти се бунтуваха, други влизаха у нас. Според някои – корупционно лесно. „Врата в полето, през която необезпокоявани нахлуват нелегални“ – такова описание на турската граница даваха т.нар ловци на бежанци – феномен, който се роди през тази година. Мъже, обикалящи в близост до браздата, решиха, че собственоръчно ще задържат чужденците.

Динко Вълев от Ямбол бе първият, който се похвали с дейността си по границата. Последва го бургазлията с криминално минало Петър Низамов по прякор Перата.

В първия момент властта не видя друг проблем, освен в подбора на думи – Бойко Борисов се притесни, че терминът „свински опашки“ може да обиди мюсюлманите. После държавата се усети, че понятие „граждански арест“ не съществува, а прокуратурата повдигна обвинения.

Междувременно „гражданските отряди“ попаднаха в световните медии, а на място дойдоха на помощ крайни националисти от Германия, Холандия и Великобритания. Всеки разпит на Динко Вълев и дело срещу Петър Низамов беше повод за протест.

Ловците на бежанци често коментираха в дълги фейсбук тиради и собственоръчно заснети клипчета и други проблеми в България, но с това обществената им активност в общи линии се изчерпваше. А скандали, за които човек да се ядоса, не липсваха през 2016 г.

Такъв например беше този от края на годината, в центъра на който беше един модел огромни луксозни джипове. Точно година по-рано едновременно четири горски стопанства бяха обявили обществена пръчка за точно такива автомобили 0– с вградени телевизори в облегалките.

Година по-късно bTV разкри, че и трите купени автомобила всъщност почти веднага са дадени на Националната служба за охрана.

Преди година горските в Сливен, Благоевград, Смолян ревностно твърдяха, че със свръхлуксозните джипове ще развиват ловния туризъм и ще возят шейхове. Седмици по-късно обаче возилата, платени с пари на данъкоплатеца, напуснаха стопанствата.

Джиповете отиват в гаража на НСО с официален мотив, че трябват за европредседателството през 2018 г. Междувременно обаче кадри показаха как премиерът Бойко Борисов лично върти волана на един от супер автомобилите при ходене на официални събития.

След излъчването на репортажите на bTV премиерът Борисов разпореди джиповете да бъдат върнати на горските. Процедурите за това все още текат.

Отново с участието на джип, с месеци се точи и друг скандал – в едно от най-елитните висши училища у нас.

Странни съвпадения при поръчки за милиони левове, изнесени в одитен доклад на образователното министерство, вкараха прокуратурата в Медицинския университет – София. А бившият ректор Ваньо Митев получи обвинение за финансови злоупотреби.

Одитният доклад засяга договори за строителство за повече от 26 милиона лева. Търговете са спечелени от различни фирми и дружества. В тях обаче участва едно и също юридическо лице – „Техно енерджи“ ООД, свързвана с ДПС.

Ваньо Митев твърди, че никога не се е интересувал от обществените поръчки. Доверявал се изцяло на подчинените си.

На мястото на Митев дойде професор Вихра Миланова. Тя изкара на горещия стол само два месеца, преди да бъде сменена на извънредно общо събрание на университета. Заради многобройните нарушения при избора на наследника ѝ – проф. Виктор Златков, сагата продължава в съда.

В края на септември строеж върху улица в Бистрица изкара жителите на квартала на протест. Оказа се, че проблемът им е върхът на айсберг.

Стоян Георгиев разкри мащабна схема за кражба на общински, държавни и частни терени в цяла София.

Фалшиви се оказват всички документи, признати от държавата и общината на мнимите реститути. Известни са като Генералската мафия. Години наред сигналите и разследванията срещу тях мистериозно се прекратяват. И те продължават да превземат общински и държавни терени за милиони в София.

Действа се с подставени лица – безимотни и наркозависими.

В основата на схемата са услужливо оставени „бели петна“ в имотния кадастър. Кои общински или държавни служители са работили за имотната мафия – предстои да разберем.

Не само сенчестата реституция от 2016 г. ни връща обратно в 90-те. По пътищата се разиграваха сцени, напълно достойни за най-тъмните мутренски времена.

Шофьорските саморазправи на пътя бяха брутални, а в няколко случая завършиха фатално. Стигна се до там, че Върховната прокуратура дописа Наказателния кодекс.

Абитуриентът Тодор от Враца почина след разправия за клаксон с братя Дамянови, известни като Поничките. Видеото от инцидента потресе цялата страна. Месеци по-късно експертизата показа, че причината за смъртта е исхемична болест на сърцето, а не боят.

Забележка за клаксон, юмрук, удар в стъпало и... смърт. В черната хроника попадна и централната софийска улица „Княз Борис I“... Шофьорите не си взеха поука и юмручното право продължи да се прилага.

В края на годината в наказателния закон бяха разписани сурови наказания специално за биячите и хулиганите на пътя. Дали ще има ефект – ще покаже новата година.

В началото на лятото избухна нова война в подземния свят. Епицентърът на кървавите събития беше Слънчев бряг. Димитър Желязков – Митьо Очите, оцеля със седем куршума в тялото.

В следващите месеци той даде първото си интервю пред bTV. А издирваните се предаваха в полицията един по един пред нашата камера.

И ако „героите“ на родния ъндърграунд сякаш наистина имат по девет живота, през 2016 г. се простихме с много други българи. Също познати от екрана, но не с гръмки прякори и гръмки арести.

Нека си припомним някои от смислените хора, които ни напуснаха през 2016 г.

Трифон Иванов (1965 г.)

Бисер Киров (1942 г.)

Димитър Цонев (1959 г.)

Никола Анастасов (1932 г.)

Надя Тодорова (1925 г.)

Евтим Евтимов (1933 г.)

Чичко Филипов – Никола Филипов (1930 г.)

Йордан Соколов (1933 г.)

Ваньо Танов (1958 г.)

Петко Бочаров (1919 г.)

Гиньо Ганев (1928 г.)

Не беше само мрачно! Спомнете си Гошка от град Искър, Плевенско. Българката, която от 16 години живее в Испания, посреща Нова година като милионерка. 2016 г. ѝ донесе 68 милиона евро от лотарията.

Мнозина сравниха емоциите от месец май със световното по футбол от 94-та. Четвъртото място на „Евровизия“ на Поли Генова е най-доброто представяне на страната ни.

През 2016 г. за първи път българин получи най-престижната награда в журналистиката – „Пулицър“ за отразяването на бежанската криза в Европа и Близкия Изток. Фоторепортерът от Ройтерс Стоян Ненов споделя приза с още 11 свои колеги.

А през юни всички световни медии от „Ню Йорк Таймс“ до списание „Тайм“ се възхищаваха на българина Кристо, заради когото над милион души изпитаха какво е да ходиш вода. За една седмица сякаш целият свят или беше на „Плаващите кейове“, или говореше за тях. Инвестицията надхвърли 16 млн. евро и както екипът на Кристо ни уверяваше – това са лични средства. Предстои да разберем какви са приходите.

В света на спорта също постигнахме успехи. Символично начало даде Кубрат Пулев с победата си над Дерек Чисора в Хамбург.

Христо Стоичков отбеляза своят 50-годишен юбилей пред 40 хил. души в София, които не се стреснаха от пороя, а алпинистът Боян Петров продължи да покорява върхове, като добави още три осемхилядника.

Мирела Демирева, Елица Янкова и ансамбъла по художествена гимнастика отмиха частично срама от представянето на България на Олимпийските игри в Рио – със сребро и бронз. „Лудогорец“ отново записа името си в историята с второ класиране за групите на Шампионската лига и запомнящи се моменти на европейските терени.