Учениците с различна сексуална ориентация масово са обект на тормоз в училище. Това показват резултатите от проучване на фондациите „Сингъл Степ“ и "Билитис" сред 880 младежи на 14-19 г. от цялата страна.
По-голямата част от запитаните (70,6%) признават, че през изминалата година са били вербално тормозени заради сексуалната си ориентация, половата идентичност или изразяването на пола. При над една трета (34,6%) психическият тормоз е прераствал във физически, а 19,1% от ЛГБТИ учениците съобщават и че са били жертви на нападения.
Тези данни показват, че тази група деца е обект на в пъти повече агресия от страна на връстниците си в сравнение със средното за страната. Според доклад на УНИЦЕФ между 30 и 40% от учениците у нас са обект на тормоз в училище - и това сами по себе си са притеснително високи нива.
На този фон, 82,9% ЛГБТИ младежите посочват, че са чували хомофобски изрази от съучениците си, а почти 60 на сто от запитаните признават, че подобен език употребяват и учителите и други служители от персонала. В под половината от случаите персоналът не се е намесвал по никакъв начин след употребата на реч на омразата на сексуална основа. Две трети от запитаните не знаят училищата въобще да имат политики по отношение на агресията и тормоза.
Така 54% от жертвите на тормоз и нападения не споделят с учителите си, а още по-голям е броят, които не са говорили за случилото се даже с родителите си (55%).
„Толерирането на речта на омразата срещу определени групи води до агресия и тормоз в училище“, категорични са авторите на проучването.
От „Сингъл Степ“ и "Билитис" призовават за по-ефективна работа с училищния персонал и администрацията, за да може да реагират по-ефективно на агресията и обучения за психолозите и педагогическите съветници, които след това да работят с ученици и родители, за да намалее агресията.
„Усещам, че системният тормоз и унижения, на които съм подложен в училище ме промениха. Виждам отражението им върху социалните си умения и самооценката си. До известна степен на моменти се чувствам потиснат и различен, демотивиран и с негативна нагласа към бъдещето. Моля Ви, помогнете! Ако не на мен и моето поколение, то поне на следващите, за да не минават те през това, през което преминавам аз. Благодаря!“, пише като отговор на един от отворените въпроси участник в проучването.
