Учениците с различна сексуална ориентация масово са обект на тормоз в училище. Това показват резултатите от проучване на фондациите „Сингъл Степ“ и "Билитис" сред 880 младежи на 14-19 г. от цялата страна.

По-голямата част от запитаните (70,6%) признават, че през изминалата година са били вербално тормозени заради сексуалната си ориентация, половата идентичност или изразяването на пола. При над една трета (34,6%) психическият тормоз е прераствал във физически, а 19,1% от ЛГБТИ учениците съобщават и че са били жертви на нападения.

Тези данни показват, че тази група деца е обект на в пъти повече агресия от страна на връстниците си в сравнение със средното за страната. Според доклад на УНИЦЕФ между 30 и 40% от учениците у нас са обект на тормоз в училище - и това сами по себе си са притеснително високи нива.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

На този фон, 82,9% ЛГБТИ младежите посочват, че са чували хомофобски изрази от съучениците си, а почти 60 на сто от запитаните признават, че подобен език употребяват и учителите и други служители от персонала. В под половината от случаите персоналът не се е намесвал по никакъв начин след употребата на реч на омразата на сексуална основа. Две трети от запитаните не знаят училищата въобще да имат политики по отношение на агресията и тормоза.

Така 54% от жертвите на тормоз и нападения не споделят с учителите си, а още по-голям е броят, които не са говорили за случилото се даже с родителите си (55%).

„Толерирането на речта на омразата срещу определени групи води до агресия и тормоз в училище“, категорични са авторите на проучването.

От „Сингъл Степ“ и "Билитис" призовават за по-ефективна работа с училищния персонал и администрацията, за да може да реагират по-ефективно на агресията и обучения за психолозите и педагогическите съветници, които след това да работят с ученици и родители, за да намалее агресията.

„Усещам, че системният тормоз и унижения, на които съм подложен в училище ме промениха. Виждам отражението им върху социалните си умения и самооценката си. До известна степен на моменти се чувствам потиснат и различен, демотивиран и с негативна нагласа към бъдещето. Моля Ви, помогнете! Ако не на мен и моето поколение, то поне на следващите, за да не минават те през това, през което преминавам аз. Благодаря!“, пише като отговор на един от отворените въпроси участник в проучването.