Пиянството на един народ – reloaded*

Повсеместни протести.

Под знака на тези две думи премина целият месец февруари. Те доведоха до не една и две оставки, до падането на кабинета, до оттеглянето на Бойко Борисов. Доведоха до кървави сблъсъци на „Орлов мост”, потрошени прозорци на Народното събрание, счупени глави, изгорени коли и нарязани гуми.

Изправиха едни срещу други хората и полицията, ДКЕВР и електроразпределителните дружества, народа и властта.
И това е. Като че ли равносметката свършва дотук. Защото продължение и развитие няма. В един миг се оказа, че всяка от страните в този конфликт не е много сигурна какво иска и как да го постигне.

Да започнем с протестиращите.

В началото на протестите те бяха плахи и неуверени. Знаеха, че искат промяна, но като всеки протестиращ през последните няколко години, имаха усещането за обреченост и невъзможност.

Внезапно се оказа, че критичната маса на народното недоволство е достигната и те изведнъж осъзнаха силата си. И започнаха да злоупотребяват с нея. Защото в нито един момент не беше ясно какво точно искат, освен че настояват да им бъдат намалени сметките за ток. Така, под един покрив, на „Орлов мост” се събраха несъвместими величини. Крайно леви и крайно десни. Пенсионери и ултраси. Кротки майки и агресивни агитки. Всякакви хора, които в нормална ситуация никога не биха намерили общ език. Затова, когато властта падна, те не знаеха какво да правят. Не знаеха какво да си поискат. Не можеха да си подадат ръка. Останаха им точно три неща.

Първо – опиянението от победата.

Второ – омерзението от политиците.

Трето – недоверието към всеки, който се опитва да се запише за лидер на протеста.

Така за броени часове от единна маса протестиращите се превърнаха в антагонистично настроени групи, които се нападат и мразят помежду си. Десетки лидери на протеста бяха омаскарени (e, някои се омаскариха и сами, подкрепяйки изненадващо властта). Започнаха да валят безумни искания, като например чинове с тъчскрийн и данък простащина. Къде се намираме в крайна сметка? На улицата или в пансион за благородни девици?

И така от вдъхновен протест на потиснати граждани внезапно сами се докарахме до пълен хаос и тотален разнобой. Което е идеалната среда за убиване на всяка революция, колкото и справедливи да са нейните искания.

Да погледнем обаче и политиците.

Те също в началото бяха в културен шок. От това, че протестиращите са много, от това, че този път са силни и целеустремени (не е ясно защо всички забравят, че българинът е най-мотивиран да протестира, когато му бръкнат в джоба). И докато се усети политическата класа, властта вече се търкаляше по улицата.

Кабинетът даде оставка, парламентът го удари на уволнение, а президентът няколко седмици се чудеше къде да застане в тази помитаща вълна от протести.

Най-неподготвени обаче се оказаха политическите партии. И тези, които управляваха, и тези, които са в опозиция. Защото за пръв път от 23 години принципът на махалото не сработи и тези, които мразят властта, не се изкушиха да започнат да гравитират към БСП. Стигна се до ситуацията, в която народът обяви всички за маскари. Затова властта продължи да се търкаля по улицата и никой трета седмица не смее да посегне към нея.

Защото хората са толкова ядосани, че просто ще го разкъсат.

Така партиите се снишиха и заеха изчаквателна позиция. И ще чакат изборите да им дадат нова легитимност, защото старата е толкова изтъркана и овехтяла, че вече не може да служи дори за смокиново листо.

Е, докато траеше всеобщият хаос, партиите успяха да използват гнева на хората за свои цели. В БСП например, обявиха, че ще разчистят старите лица, за да не дразнят народа. Така в ръцете на ръководството на Столетницата е нов лост за вътрешно партийна саморазправа с врага с партиен билет. Остава да видим – кои от старите лица ще си отидат и дали листите няма пак да са пълни с познати, но верни муцуни.

И накрая – президентът.

Трябва да му признаем, че си изигра добре картите. И успя да остави на еднаква дистанция и протестиращите, и управляващите, и опозицията.

Проблемът е, че в ситуация на тотален морален разпад няма как да вземе решение, което да удовлетвори всички страни.

А и е добре известно, че революцията накрая винаги изяжда своите деца.

*reloaded – презареждане в превод от английски език.