Лични предпазни средства като бронежилетки и каски, но и картечници, снаряди, гранатомети и бронирана техника фигурират в оръжейния каталог с марка „Произведено в България“.
България произвежда боеприпаси за леко стрелково оръжие и артилерийски комплекси, отбранителни информационни системи и елементи за изработката и поддръжката им.
99% от произведеното от българската отбранителна индустрия се изнася. Големите оръжейни производители обаче не разкриват какво се търси най-често и от кого.
„Търсени сме въпреки усилията да се направи така, че да не бъдем търсени. Всяко министерство не иска да се знае какво има“, казва оръжейният производител Емилиян Гебрев.
България произвежда и системи за заглушаване и обезвреждане. Такъв популярен на пазара български продукт е мобилен смутител.
„Наше изделие, по-голямо от това, пази президентът на Египет, на Пакистан“, казва Петър Георгиев от Сдружение „Българската отбранителна индустрия“.
Произвеждаме и българска система за неутрализиране на дронове. И не само.
„Това е изделие, което само ние в света произвеждаме, също смутител, обаче артилерийски, доставя се в областта на противника на 15-20 км и на петстотин метра радиус смущава всякакви комуникации“, обяснява Георгиев.
Индустрията ни разчита на утвърдени изделия, каквито в момента се оказват нужни.
„В момента основната тежест на битките на бойното поле се решава от тежката гаубична артилерия. В момента украинската армия изпитва тежък недостиг“, казва бившият собственик на оръжеен завод Руслан Иванов.
За да получи разрешение за износ, всеки производител трябва да представи сертификат за краен получател, който се издава от държавата, в която е направена поръчката.
„Аз сега ги продавам примерно на Полша или на който и да е и след това да тръгна да зная къде отива. Това не е възможно. Моята работа е да произвеждам и да намеря клиент, да продам изделието и да осигуря заплащане на хората, които се чудят от къде да свържат двата края“, казва Петър Георгиев.
„Дали ще вземе страната политическо решение да се изнася или няма, то е от значение за нас, но не е определящо. Съществували сме и без война“, казва Емилиян Гебрев.
