Пожарната ситуация в горите на България за последните 30 години показва рязко нарастване на броя на пожарите и размера на опожарените площи, показва анализ на Министерството на земеделието.
Най-голям е броят на пожарите през 2000 и 2007 г. – съответно 1710 и 1478. Най-много площи – 574 060 дка и 430 000 дка, са засегнати от пожари през същите години. В последното десетилетие годините с най-много горски пожари са 2012-а, 2017-а и 2019-а.
Колко са горските пожари през 2021 г.?
До 10 август на 2021 г. в горските територии на страната са регистрирани около 200 пожара, които са засегнали над 15 000 дка, като близо 2000 дка от тях са опожарени от върхови пожари, което е далеч от критичните цифри през най-тежките години.
За сравнение в същия период на 2007 г. - последната кризисна година за горските пожари в страната, показателите са 1400 пожара, които са засегнали над 370 000 дка горски територии, от които 62 147 дка опожарени от върхов пожар.
Какви са причините за пожарите?
От възникналите през 2021 г. над 200 пожара под 8% са възникнали по естествени причини от мълнии, което е един от най-големите проценти, регистрирани естествени пожари през последното десетилетие. 5% са умишлени, 57% са причинени от човешка небрежност, а 30% са по неизвестни причини.
Данните показват още, че над 80% от всички горски пожари в България през последните 30 г. са резултат от човешка дейност. Средногодишно не повече от 2,5% от пожарите в горските територии са възникнали по естествен път от мълнии.
Проф. Рачев: Все повече се обръща внимание на активното навлизане на човека в гората
Във връзка с пожарите все повече се обръща внимание на антропогенния фактор, каза за btvnovinite.bg климатологът проф. Георги Рачев. Активното навлизане на човека в гората, преднамереното унищожаване на горските масиви, активния туризъм и селското стопанство.
„Горските пожари са част от самата природа. Възникват при продължително сухо, топло време и ниска влажност на въздуха и почвата. Вятърът е особено важен фактор. При силен вятър пожарите се разпространяват десетки пъти по-бързо. Много често при скорост на вятърът над 15 м/с пожарът става неконтролируем, а техниката за неговото гасене се променя драстично“, обясни проф. Рачев.
„Цялото Средиземноморие е географска област, чувствителна на горски пожари. Всяка година се отчитат стотици пожари, които унищожават не само милиони декари гори, но и цели инфраструктурни обекти и сгради. Има и жертви. Други пожароопасни райони в света са западните щати на САЩ и източното крайбрежие на Австралия“, разказа още климатологът.
Гасенето на пожари на труднодостъпни места - трудно, понякога невъзможно
Малко по особена е ситуацията с горските пожари в Канада и Сибир. Много често възникват пожари в малко населени отдалечени и труднодостъпни райони.
„Гасенето на тези пожари е трудно, понякога невъзможно и в повечето случаи икономически необосновано и най-вече много опасно. Логистиката, която е необходима на пожарникари и доброволци, е чудовищно трудна. Трябват пътища, техника, вода, управление на дейността и още много жизненоважни неща, които на практика липсват. Хората, които гасят пожара, трябва да имат храна, вода, подслон, място за почивка, медицински грижи и най-вече сигурност за живота си. Така, че понякога пожарът се оставя да си изгори, колкото и странно да звучи“, обясни още проф. Георги Рачев.
В 90% от случаите горските пожари са ниски. Горят паднали листа, клони и изсъхнали дървета. Разпространението на огнения фронт, дори и при вятър, е не повече от 200 м/ч. Високите, върхови пожари са 7-8% от всички случаи. По думите на проф. Рачев този тип пожари са много трудни за гасене поради основния фактор – много бързо се развиват. Скоростта, с която се развива фронта на пожара, се движи със скорост 25-30 км/ч в зависимост от скоростта на вятъра.
„Често пламъците са десетки метри във височина, а линията на огнения фронт преодолява просеките, направени за ограничаване и ликвидиране на пожара. Най-малко - около 2%, са подземните, торфени пожари. На практика тях може да ги угаси само природата чрез сезонни обилни валежи и студената и снежна зима. Някои от тях горят, тлеят в продължение на години“, каза проф. Георги Рачев.
