Създаването на човешко сърце вече е възможно. На гости в „120 минути” е един гениален учен, който освен всичко е и българин - проф. Николай Желев.
– Здравейте, три десетилетия вие работите в Шотландия и ето ви тук. Първо ви видяхме по Би Би Си, по американските телевизии преди няколко години и ето ви сега на родна земя. Разкажете ни, как се създава човешко сърце?
– Развитието на биотехнологиите в последните години направи възможно това, което по-рано считахме за научна фантастика. Ако бяхте ми задали този въпрос само преди 5 години, аз щях да ви отговоря, че това е невъзможно 9 да създаваме изкуствени човешки органи от човешки клетки.
Но благодарение на развитието на няколко технологии – първото е .. на човешкия геном, второто е така наречените стволови клетки и фактът, че успяхме да се научим да препрограмираме клетките. Тъй като всички клетки в нашия организъм са на практика клонове от една и съща клетка – това е яйцеклетката. Тоест, те съдържат една и съща информация, цялата информация за организма, въпреки че всяка отделна клетка използва може би 10% от тази информация, за да изпълнява конкретни функции.
– Тоест, ние можем да кажем на клетката каква да бъде?
– Да, можем да я препрограмираме. Кожната клетка има информацията за организма като цяло. Тя използва част от тази информация, но, ако е препрограмираме, тя може да стане сърдечно, в случая кардиомиоцит.
– Кардиоклетка. Те не се регенерират, нали, сърцето не се регенерира?
– Да, за съжаление, сърцето е единственият орган, който много трудно регенерира. Ние се раждаме с малки сърца с определен брой клетки, което нараства благодарение на това, че всяка отделна клетка нараства по обем. Но, ако в хода на нашия живот част от тези клетки умрат, ние оставаме с толкова клетки по-малко. Сърцето е един специален орган. То е най-здраво работещият орган в човешкото тяло непрекъснато. Няма време за поправки.
Ние се научихме да правим малки сърца, това специално е 1 мм. Размерът в случая няма значение, ние се раждаме с много малки сърца, които са напълно функционални. Целта на тези малки сърца е да можем да правим голямо количество такива сърца, които да използваме за тестване на лекарствени вещества.
В нашата лаборатория до момента ги използваме за тестване на лекарствени вещества, тъй като е голям проблем. За да се получат добри лекарствени вещества, те трябва да се тестват в идеалния случай върху пациенти и здрави хора.
– Ето защо британските медии ви нарекоха „човекът, разбил хиляда сърца”.
– Ние ги създаваме, след това ги разбиваме.
– Мислите ли, че това малко сърчице, което демонстрирахме, някой ден може да се използва, за да замени човешкия орган?
– Това вече е напълно възможно. Това не е научна фантастика. Даже се правят такива опити от други колеги – да се направи истинско, функциониращо голямо човешко сърце.
– Как да се направи?
– Първо се създава колагенната структура на сърцето, след това може да се препрограмират кожни клетки, които образуват трите слоя на сърцето, и тези сърца бият и биха могли да се използват за трансплантация. Това е в далечна и не толкова далечна перспектива.
– Колко не толкова далечна?
– Винаги съм бил оптимист, но това бързо развитие на биотехнологиите ме изненадва и мен. Факт е, че сега можем да секвенираме човешки геноми, което доведе до бурното развитие на тази област на стволовите клетки, изненада всички. Когато бях студент, ние секвенирахме един ген за една година и смятахме това за голямо постижение.
Първият геном се секвенира 2004 г., за 10 години упорита работа на много учени на стойност от 3 млрд долара. Тогава никой не можеше да ви каже, че ще можем само след няколко години, благодарение на развитието на технологиите, да секвенираме човешки геноми за половин ден на стойност 1000 долара.
– Тоест, нещо като технологичната революция. Както преди 1- г. не можехме да си представим, че телефоните ни ще са без бутони и ще са едни големи екрани, така не можехме да си представим също да клонират органи. А рака? Какво правим там, ще има ли пробив най-после?
– Вече има пробив. Доскоро ние не знаехме какви са молекулните механизми на това заболяване. Ракът е едно много сложно заболяване, тъй като се предизвиква от мутации в нашето тяло в клетките на нашето тяло, които карат определени клетки да се делят без контрол, да не се подчиняват на основната цел – да поддържат организма като цяло, да метастазират и това води до смъртта.
Но има много видове рак, различни комбинации от мутации могат да доведат до това състояние в различни органи. Важно е да се знае във всеки конкретен случай какви са мутациите, които са довели до това.
Ракът вече не е такава загадка, знаят се причините, отделните видове ракове и сега се търсят комбинациите, които биха могли да предизвикат селективно унищожаване на раковите клетки.
– Друго ваше начинание, говорейки за борбата с рака – някои животни излъчват своя собствена светлина ми обяснихте вие. Какво значение има това в борбата с рака?
– Ракът е едно много сложно заболяване, тъй като се дължи на мутации на нашите собствени клетки и там проблемът е не да се убият раковите клетки, ние много лесно можем да ги убием, а да се запазят нормалните клетки.
Трябва лекарството да можем много точно да го диференцираме между ракова и нормална клетка, а ние се опитваме да създадем методи, където да визуализираме раковите клетки в контекста на организма. Един подход, който ние разработихме, беше публикуван в едно от нашите списания, може би за това говорите, е да създадем ракови клетки, които излъчват светлина.
Ние може да кажете, ама това са някакви неестествени клетки, тъй като човешкото тяло не излъчва светлина, въпреки че това е един много древен механизъм, много елементарни животински организми, като се започне от планктона и светулките излъчват светлина, е възможно да се вземе генът, който е отговорен за този процес, и да се инжектира в човешкия геном или в генома на мишките и те започват да излъчват светлина.
– Правили сте такъв опит?
– Да, ние сме правили такива опити и тези животни са напълно физиологично нормални, само че излъчват зелена или червена светлина, което прави останалите мишки завистливи.
– Ама това е опасно, някоя котка като види отдалече, че мишката свети, може да я…
– Да, разбира се, това ги прави лесна плячка. Особено в тъмното. Идеята беше да създадем метод, чрез който много бързо да тестваме лекарствени вещества без да се убиват животни. В нашия случай създадохме мишки със светещи тумори.
Много лесно се проследява големината на тумора, дали той метастазира. Различни лекарства се инжектират в мишката и веднага се вижда техният ефект. Това е един начин за по-бързо и успешно развитие в нашия случай на лекарствени вещества срещу рака.
– Светещите мишки по цял живот ли светят или по малко?
– Можем да направим така, че да включваме или да изключваме тази светлина, да променяме цвета.
– А хора?
– Теоретично хора също могат да светят. Аз се шегувам даже, че би било полезно за велосипедистите да имат светещи части на тялото, за да се забелязват лесно в тъмното. Хората използват този метод, това предизвиква и огромни етически спорове. Ние имахме такъв голям спор – трябва ли ние да променяме генома на човека, да го правим по-добър, защото това е възможно.
– А трябва ли? Защото всяка промяна на генома е някаква мутация, нали така?
– Ние променяме нашия геном постоянно. Тези, които в момента са на плажа, под влиянието на въздействието на ултравиолетовата светлина ще получат много мутации. Теоретично е възможно някои от тези мутации да накарат тяхната кожа да свети, но трябва да се разчита на шанс.
В някои случаи е задължително – ако вие имате мутация, която ще доведе до болест, бихте искали да променим тази мутация, за да не боледувате от тази болест.
Ако искате да променим вашия и моя геном, за да станем високи и руси, с къдрави коси, някои казват, че това вече е прекалено. Според мен този въпрос трябва да се решава индивидуално от човека, но предизвиква огромни етически дискусии.
– Професоре, както е тръгнало, само да ви попитам, по колко години ще живеят хората, да кажем, след един век?
– Повече, определено повече, тъй като много заболявания ще се лекуват. Ще можем да възстановяваме повредени органи и това определено ще удължи живота. Това не значи, че трябва сега да водим един неразумен начин на живот, тъй като ще можем винаги да си подменим крайниците, и сърцата, и други органи.
– И бъбреците, и черните дробове. Много хора сега се питат кога ще стане да се сменят черните дробове.
– Предимно насочваме нашите усилия, разбира се, за лечение на основни, на важни заболявания, като например диабета. Има сега успешни опити със създаване на изкуствен панкреас, опити за възстановяване на нерви.
– Четох за това, свързано с едни ваши колеги в Япония. Доколко е реалистично да се създаде изцяло изкуствен панкреас, или поне болните да оздравеят.
– Или поне тези клетки, които произвеждат инсулин. Това е възможно. Огромен напредък има в неврологичните заболявания. Травма – при прекъсване на нервите те могат да бъдат възстановени отново, като се вземат клетки, които се препрограмират в нервни клетки и хората стават от инвалидните столове и тръгват. Това са чудеса, които граничеха с научна фантастика преди години, но нашата област се развива толкова бързо, че вече нищо не може да ни учуди.
– Да разкажем нещо за вас, как попаднахте в Шотландия?
– В Шотландия попаднах от Дания през Лондон, и веднага се влюбих в тази страна.
– По-правилният въпрос е кога напуснахте България и защо?
– България напуснах през 1991 г. по време на промените, както много учени да търсят професионална реализация и спасение.
– Къде работехте към 91-ва година?
– Бях в Института по клетъчна биология с акад. Асен Хаджиолов. По това време това беше изходът за много учени. Шотландия веднага ме привлече след Англия, тъй като тя е страна, която много прилича на България по красотата си, по нравите на хората. Темпераментът на шотландеца е много близък до българина. Те обичат народните танци, силният алкохол, веселието, но същевременно много и се различават.
– Здравеопазването как е там?
– Здравеопазването е добро, полагат се огромни усилия, има хубави болници. Моята дъщеря завърши медицина и влагат се новите технологии, персонализираната медицина, за която говорихме.
– Към 91-ва г. се изисква и малко смелост да напуснеш България, защото в този хаос, в който е била потънала страната към този момент, вие отивате… не знам дали сте имали приятел, който да ви подаде ръка или сте отишли на сляпо в чужбина.
– Да, с един куфар. Вижте, човек лесно се адаптира към хубавото. Шотландия е една справедлива страна. Това, което липсва в България – справедливост. Няма значение откъде идваш и с колко куфара багаж идваш, въпросът е как мислиш. Даже няма значение с какъв акцент говориш.
– А с колко лева в джоба излизаш от България има ли значение?
– И това няма значение общо взето, тъй като човек много бързо може да се устрои на квартира.
– При вас така ли беше?
– Нямах никакви проблеми с адаптирането в Шотландия, те са много гостоприемни към чужденците. Това, че си от България не е предимство, разбира се, но в никакъв случай не е недостатък. Това е едно справедливо, добре уредено общество, което, ние само можем да се поучим от тях. По размер ние сме подобна страна.
– Колко време ви трябваше, за да се почувствате оценен? Защото в България в много отношения, за съжаление, се толерира посредствеността. Срещали сте го вероятно.
– Да, за съжаление. България си остава една красива страна и даже хората като че ли станаха по-ярки и красиви, но виреят и много тъмни чувства като завист, алчност и това чувство на липса на справедливост, което някак потиска навсякъде и във всяка една област.
– А вие как се почувствахте оценен там?
– Много лесно. Там няма значение откъде идваш и какъв си. В едно справедливо общество като Шотландия всеки, който дава, получава. Там виждаш реалната помощ на обществото. И там има, разбира се, конкуренция, донякъде завист, тя е градивна. Държавата помага в истинския смисъл, примерно за създаване на приложни направления, което отсъства в България.
Един учен в крайна сметка иска да види неговото откритие не само публикувано и забравено в някакво списание, ако ще да е цитирано там 1000 пъти, иска да види то да помага на практиката, да прави живота на хората по-добър и да спасява животи.
Затова е необходимо да се създаде частна компания някога, защото частните компании са тези, които претворяват фундаменталните открития в практиката. Това в Шотландия става много лесно, с огромна помощ на университетите, на държавата. В България това е един много труден процес.
– То дори и да го измислиш тук, вероятно трябва да работиш с някой в чужбина, за да разчиташ на тази бърза писта към частните компании.
– Да, това е за съжаление начинът.
– Дъщеря ви учи медицина, казахте, че е завършила даже в Лондон?
– В Дънди, в Шотландия.
– Живее в Лондон, бихте ли я посъветвали да се върне някой ден в България?
– Тя пътува много, в момента е в Южна Африка, след като премина през Танзания, Колумбия. Тя обича да пътува, така че най-вероятно ще мине и през България. Тя е такъв пътешественик, че кой знае къде ще се окаже след година-две и обича да трупа опит.
Трудно ми е да дам такъв съвет, това е много лично. Аз лично виждам всичките трудности, с които учените и професионалистите в България се сблъскват и това е личен въпрос. Аз самият на този етап предпочитам да идвам до България да работя с колеги, но още не съм намерил смелостта да остана.
– Разбрах ви, успех във всяко във всяко ваше бъдещо начинание. Пазете сърцето и сърцата на другите, разбира се.
