Успешните прогнози за земетресения са под 10% и то когато са вложени милиарди. Това посочи проф. Емил Ботев - ръководител на департамент "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Той обясни, че при нас Фондът за научни изследвания е отпуснал 60 хил. лв. за първия етап на наша система за прогнозиране.
По думите му се прогнозират обикновено по-силни трусове – над магнитуд от 6 по Рихтер. Тогава се появяват геомагнитни, геоелектрични и дори йоносферни признаци за промяна в литосферата.
„Силните земетресения обикновено стават по известни вече системи. В епицентралната зона усещането е вертикално. Хората усещат, че са били подхвърлени, а всъщност са останали на място - земята е пропаднала”, обясни той по повод вчерашния трус в района на Асеновград.
По повод труса вчера Ботев заяви, че 4,6 е слабо земетресение. Последвалите трусове са част от т.нар. процес на автършокова поредица, при която се донаместват структурите с няколко микроземетресения.
Приема се, че тази поредица трябва да е с единица магнитуд по-малко, сега имаше малко изключение, каза той.
По думите му трусовете вчера и днес са част от модел, характерен за района. Той даде пример, че в Крумово е имало земетресение с над 100 автършока. „Районът напоследък се проявява и е реакция на Асеновградския разлом. Затова са и дълбоки трусовете - до 15 км. И докато стигне до повърхността, вълната затихва”, обясни експертът.
Поредица малки трусове е най-добрият вариант за района, защото разтоварват периодично напрежението. Когато няма дълго време в известна сеизмична зона, значи че не се реализира напрежение, добави той и потвърди, че в района на Чирпан не е имало скоро разтоварване.
