Пристрастяването към видео и компютърни игри вече е заболяване. То влезе в официалния списък с болестите на Световната здравна организация.
Владимир Тренов е студент първи курс. Най-често играе вечер. Казва, че когато си научи нещата за университета, прекарва по 2-3 часа с приятели, за да се отпусне. Последиците – успиване и опасност да пропусне лекции сутринта.
Организират се и гейминг маратони. Както други, така и Владимир се е сблъсква с гняв, ярост и напрежение по време на игра.
„Ние с приятелите го наричаме gaming range moment. Варира от това да си свалиш само слушалките и да ги стиснеш по-силно до имал съм един приятел, който всъщност си хвана клавиатурата и я счупи на две“, обясни Владимир.
Според Световната здравна организация пристрастяването към видео игри вече се смята за заболяване. Симптомите могат да са налице непрекъснато, както и да се появяват периодично.
„Тези платформи, игри, са достатъчно активни и агресивни от гледна точка да привлекат на децата вниманието и наистина могат да ги потопят в една друга действителност, която сериозно да повлияе на ежедневието им.
Нарушение в съня, начинът по който общува, детето може да стане по-изнервено, по-нетърпеливо, разговорите с родителите могат да станат вяли. Наистина е добре родителят да бъде съзнателен и да контролира целия процес, защото детето е неспособно да го направи“, обясни психологът Златко Гълъбов.
В практиката си д-р Гълъбов се е сблъсквал и с възрастни, които имат зависимости към игрите. А лечението за игровото разстройство е едно - изолация и неупотреба.
