Днес броят на конфликтите в региона и по света е рекорден. Преминаваме през трудни времена. Едновременното протичане на кризите и взаимодействието между тях рязко повишава рисковете. Само заедно можем да решим всяка криза. Това заяви в речта си по повод 130-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия държавният глава Росен Плевнелиев.
По думите на президента начинът, по който решаваме или задълбочаваме проблемите в държавата, определя отношението на гражданите към политиците и институциите.
„Най-тежката криза е кризата на доверие. Дали хората ще вярват в институциите, които ефективно да решават техните проблеми, или ще се затворят в пасивност и недоверие. Дали ще вземе връх егоизмът в Европа, като се ограничат фундаменталните човешки права – например на бежанците”, попита той.
„Бежанците са хора като нас. Те са бащи и майки, инженери и учители. Те са човешки същества в нужда. Те бягат от ужаса на войната и от машината за терор на „Ислямска държава”, каза Плевнелиев. И допълни, че решението на кризата с бежанците не е по силите на нито една държава, която и да е тя.
„Европа може да решава кризите, независимо дали те са гръцка, украинска, бежанска или друга, само когато сме заедно. Европа е силна, когато е обединена. Българският народ е силен, когато е единен. Ние сме българи, но и европейци”, посочи той.
Според него смисълът на празници като днешния не е в повърхностното търсене на национална гордост от отминали събития, а в стремежа да пренесем мъдростта и поуките от тях през вековете.
„Вярвам, че най-силното послание, което актът на Съединението отправя и до наши дни, е, че българският народ успява тогава, когато е обединен. Когато има национален идеал, когато дръзва да кове сам съдбата си, когато има истински лидери, които вървят редом с него и следват волята му”, заяви още държавният глава.
Прочетете цялата реч на президента Росен Плевнелиев:
„В историческия път на България има събития, които годините не изличават и които народната памет неизменно пренася през вековете. Днес отбелязваме една от тези дати, които завинаги остават вписани със златни букви в националната ни история.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия и сега, 130 години по-късно, блести със своята чистота и безкористност, с народния стремеж за справедливост. На онзи паметен 6 септември 1885 година българският народ доказа, че има и желанието, и волята, и готовността да кове собствената си съдба в свободна и обединена България! “Вече никой не може да упреква българите, че нямали държавна идея, народно самосъзнание и че тяхната свобода била само харизано нещо, което не знаели нито да ценят, нито да пазят”, пише чехът Константин Иречек в дните след Съединението.
И наистина - eдва седем години след своето Освобождение с високо вдигната глава българите се осмелиха да ревизират решенията, наложени им отвън, доказвайки, че са повече от всякога единни в стремежа си за достоен живот. Защото, макар Берлинският договор да разпокъса България, както сполучливо отбелязва един тогавашен военен кореспондент, „тези държави бяха разделени само външно. Вътре, (обаче), те останаха свързани помежду си в най-тясна връзка. Двете държави приличаха на две тела с едно сърце“. Сърце, което туптеше с девиза: „Свобода, независимост и България за себе си“.
Смелите мечтатели, дръзнали да започнат акта на Съединението, имаха на своя страна най-силното оръжие - чистите помисли и народната воля. Тяхната мечта бе идеалът на българския народ. Затова не е случайно, че младият български княз Батенберг избра не друг, а пътя към Пловдив. Затова не е случайно, че само дни по-късно мобилизираните български войници тръгнаха не като на война, а като на сватба. Затова не е случайно, че армията на капитаните отбеляза славни победи, които веднъж завинаги подпечатаха дълголетието на това велико дело.
Нека се помни, че нашите предци застанаха като един в защита на Съединението. „Целият български народ, християните, мохамеданите, арменците, евреите възторжено викаха от радост“, пише в спомените си чуждестранен журналист. Именно в тези първи години от живота на Свободна България се оформи онова чувство за синовен дълг, с което българите защитаваха Родината през последвалите Балкански и Световни войни.
Със задружните усилия на всички българи младата ни държава преодоля първото и най-голямо изпитание пред себе си. Свободна България доказа, че е силна, обединена и жизнена. Че няма да се стопи отново в мрака на безвремието, а ще извоюва своето достойно място в Европа и света. За това правдиво можем да кажем, че „при гърмежа на топовете от Сливница в България се роди истинското разбиране за „отечество“.
Скъпи сънародници,
За съжаление, днес броят на конфликтите в региона и по света е рекорден. Преминаваме през трудни времена. Едновременното протичане на кризите и взаимодействието между тях рязко повишава рисковете. Само заедно можем да решим всяка криза. Начинът, по който решаваме или задълбочаваме проблемите в държавата, определя отношението на гражданите към политиците и институциите. Най-тежката криза е кризата на доверие. Дали хората ще вярват в институциите, които ефективно да решават техните проблеми, или ще се затворят в пасивност и недоверие. Дали ще вземе връх егоизмът в Европа, като се ограничат фундаменталните човешки права – например на бежанците? Бежанците са хора като нас. Те са бащи и майки, инженери и учители. Те са човешки същества в нужда. Те бягат от ужаса на войната и от машината за терор на „Ислямска държава“.
Решението на кризата с бежанците не е по силите на нито една държава, която и да е тя. Европа може да решава кризите, независимо дали те са гръцка, украинска, бежанска или друга, само когато сме заедно. Европа е силна, когато е обединена. Българският народ е силен, когато е единен. Ние сме българи, но и европейци. Градим своето достойно място в семейството на европейските народи, както ни завеща Левски. Трябва да отстояваме единството на българската нация, трябва да продължим да вярваме в завета на основателите на Европейския съюз за единство, общ глас и съюз на народите в Европа, като научен урок от две световни войни и безброй конфликти и жертви, които поколения европейци преживяха и изстрадаха в миналото.
Скъпи сънародници,
Смисълът на празници като днешния не е в повърхностното търсене на национална гордост от отминали събития, а в стремежа да пренесем мъдростта и поуките от тях през вековете. Вярвам, че най-силното послание, което актът на Съединението отправя и до наши дни, е, че българският народ успява тогава, когато е обединен. Когато има национален идеал, когато дръзва да кове сам съдбата си, когато има истински лидери, които вървят редом с него и следват волята му.
Само след няколко седмици предстоят референдум и избори. От тази висока трибуна призовавам за градивен и аргументиран диалог, за толерантност и взаимно уважение. Съединението не означава единомислие, но означава вслушване в аргументите на другия. Съединението означава да работим заедно, задружно, всеки според силите си, за по-добрия утрешен ден на Родината!
Да живее Съединението!
Да живее България!”
