Белгиец идва за пет дни като турист в България, а решава да остане за цял живот.
“Надявам се да имам прекрасен живот до края на дните ми, тук в невероятната България.”
Така започва разказът на 55-годишния Питър Децеунинк от Белгия. Описва историята на живота си в едно малко капанче в Пловдив. Целият му разказ е много емоционален и се изслушва с интерес.
През 2019 г. Питър идва в Пловдив и там започва да пише нова глава от своя живот. Издаването на българска лична карта е първа стъпка към промяната.
Втората е, когато подменя белгийския с български регистрационен номер на колата си.
Споделя, че е впечатлен от България, а всички прекарани дни нарича едни от най-хубавите в целия си живот. Радостта от това, че е намерил страната, която отговаря на неговите разбирания за това как трябва да изглежда едно общество, го кара да се нарече „прероден българин“.
В началото плановете му за живот в България са съвсем различни от тези, които е осъществил до днес. Мечтата му да отвори малка сладкарница в Пловдив не се сбъдва, но пък в момента работи към швейцарска компания и се чувства не по-малко полезен.
Сравнява живота в Белгия и България и казва, че у нас е намерил така търсеното спокойствие. Споделя още, че българските улици са по-безопасни, отколкото в родината му и разходките късно вечер предизвикват удоволствие, а не страх.
Ето какво още разказа Питър в малкото капанче в Пловдив:
Казваш за себе си, че си „прероден българин“. Какво провокира твоето желание да станеш част от нашето общество и какви са твоите цели занапред?
Питър: Целта ми е да стана истински българин, защото България е невероятна държава със страхотна храна, природа и климат. Избрах България и заради прекрасните хора тук - те са отзивчиви и усмихнати. Веднага, когато дойдох, се влюбих в страната. Не съжалявам, че се преместих тук и никога повече няма да се върна да живея в Белгия. Оставам до края на дните ми!
Имаш ли приятели българи, или предпочиташ да комуникираш с чужденци?
Питър: Имам много приятели чужденци и комуникирам с тях, но предпочитам да говоря с българи. Искам да разбера повече за културата, навиците и празниците ви. Отбелязвам всички празници заедно с вас. Обичам Баба Марта и връзването на мартеници. Контактите ми с българи ме учат много повече на усещането за живота тук.
Много българи предпочитат да работят в Западна Европа чисто финансово и защото имат повече шансове за развитие. Но ти си обратното. Не те ли разколебава, че заплатата ти в Белгия ще е много по-различна от тази, която взимаш тук?
Питър: Това е голямата грешка на българите. Да, заплатите са по-големи, но не забравяйте, че човек може да взима повече от 4000 лева на месец, но животът там е много скъп. Сметките за ток са над 1000 лева, жилищните наеми са много високи, данъците - също. Печелиш много, но и харчиш много.
До колко белгийците са запознати с България и българската нация?
Питър: Голяма част от белгийците не знаят много за България, защото документалните филми, които дават там, не показват всъщност каква е страната ви. Но всички белгийци, които аз съм канил на гости тук, също са възхитени и се връщат.
Какво ще кажеш на хората, които не споделят твоя ентусиазъм като човек, който познава западните страни и България?
Питър: Те не познават страната ви, не знаят какво изпускат. Винаги ще благодаря на България и българите, че ме посрещнаха толкова топло, че ми помагат много и безкрайно ги уважавам. Като белгиец, който се чувства българин, искам да завърша с "Обичам те, България!".
Автор: Даниела Теофилова
