Православна църква чества на 12 декември свети Спиридон Чудотворец. В България светеца се тачи като закрилник на занаятчиите, затова и народната митология у нас твърди, че той е бил обущар.
Светецът се радва на най-голяма почит в Южна и Югоизточна България. Той особено е популярен сред християнското население на Родопите и в района на Благоевград.
Народът вярва, че св. Спиридон е лечителят на рани, порязване, обриви и пъпки, екземи и в негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати. Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.
Свети Спиридон е един от великите светии и чудотворци от IV век. Роден е на остров Кипър по време на царуването на Константин Велики. Станал епископ в кипърския град Тримитунт, участвал в първия вселенски събор в Никея.
Според житието му, изхранвал сиромаси и бедняци и приемал много странници в дома си. Излекувал император Констанций II от тежка болест. В живота си е сторил много добри дела за християнската вяра, да разберат хората нейната доброта и човечност, да повярват в силата на Христовата вяра, която помага и закриля.
Точно колкото добър и човечен бил Спиридон и помагал на бедните и попадналите в беда, точно толкова смайващи били и чудесата, с които се прославил. Разказват, че на прочутия Никейски събор, в разгара на люти дебати, Спиридон, за да убеди опонентите си, стиснал керемида в ръка. От единия ѝ край излязъл огън, от другия потекла вода.
