Ако Висшият съдебен съвет не излезе с ясен план как да се гарантира случайното разпределение на делата, ще се търсят „други екстрени извънредни мерки”, като например МС да осигури някакъв извънреден ресурс. Това заяви правосъдният министър Христо Иванов в интервю за БНР.
Случайното разпределение на делата е антикорупционна гаранция и изискване на закона, подчерта правосъдният министър.
"Когато се окаже, че това изискване на закона с години наред е прилагано по един меко казано спорен начин, без да се осигури необходимото ниво на сигурност на софтуера - това е скандал. Това говори за култура на затваряне на очите и за култура на непоемане на отговорност”, заяви Иванов и допълни, че разпределението има пряка връзка с натовареността на съдиите.
Според Иванов, в заданието за централизирания софтуер за случайно разпределение на делата, който ще се разработва по проект на ОПАК, няма достатъчна гаранция за сигурността от манипулация.
По темата в ефира на националното радио се изказа и Милка Итова от ВСС. По думите й кадровият орган най-късно до Коледа ще реши как се да въведе възможно най-скоро централизирано разпределяне на делата.
Тя подчерта, че има наложени 5-6 дисциплинарни наказания на магистрати за това, че те са се опитали да манипулират системата, но тя е оставила следа.
„Параметрите по проекта са такива, че ако бъде прекратено частично процедурата за този модул – това би означавало, че трябва да се прекрати целия проект, тъй като този модул е голяма част от проекта. Ако така стоят нещата, това не е разумният вариант”, смята Итова.
Дела, дела и пак дела
По темата с френския посланик н.пр. Ксавие дьо Кабан и обвиненията му към съдия Румяна Ченалова, че помага за кражбата на фирми у нас, Иванов коментира: „Достатъчно коректно френският посланик индикира, че има проблем, който очевидно е в полезрението на френското правителство. Нашите институции е по-добре, вместо да говорят за приличие на дипломатическия протокол, да помислим как да осигурим доверието в нашата страна”.
Министърът припомни, че става въпрос за дело, разпределено в същия съд, същата колегия и със същия софтуер, както и това за несъстоятелността на КТБ.
„Всичко започна от съмненията за това, че делото за несъстоятелността на КТБ не е разпределено както трябва. Беше назначена проверка. Тя установи три факта – че делото не е разпределено както трябва, че обясненията на ръководството на СГС не издържат на проверка, т.е. няма обяснение за тези нередности, и че софтуерът, който се прилага за случайно разпределение и е бил приложен за това дело, не е осигурен срещу манипулация, която не оставя следи”, обясни Иванов.
„Имахме среща с експерти от ЕК и освен да им обясним какви велики планове имаме за бъдещето, хората питат за едно много просто нещо – има ли готовност в българските компетентни институции, когато има конкретни факти и индикации за нещо нередно, да реагират адекватно, решително и с последователност”, посочи той.
Един е по-добре от нула
Правосъдният министър коментира и процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд. За мястото има само един кандидат, след като съдия Лозан Панов се отказа от надпреварата след като неизвестен автомобил го блъсна на пешеходна пътека.
„Избор само с един кандидат няма да е достатъчно убедителен, но при тази ситуация избор само с един кандидат е по-добре отколкото да дерайлира процедурата изцяло. Изключително важно е да довършим тази процедура по възможно най-убедителен начин. Аз като министър на правосъдието ще работи с този състав на ВСС за това те да си изпълнят мандата и като време, и като конкретни задължения”, категоричен бе правосъдният министър.
