Най-съществените проблеми пред работата на полицията, следствието, прокуратурата и съда са свързани с корупцията и политическия натиск, сочи доклад на агенция "Алфа Рисърч". Изследването се съсредоточава върху ефекта от изпълнението на проект "Усъвършенстване на работните процеси в съда", финансиран от фондация "Америка за България".

Подозренията в корупция засягат почти еднакво съдът, следствието и полицията. Между 62-68% от анкетираните не вярват в работата на тези институции.

Политическият натиск, особено сред хората, които са били страни по дела през последните години, се свързва най-силно с прокуратурата - 55%.

Около 45% от анкетираните виждат такъв натиск и върху съда, и разследващите органи.

Като основен недъг в работата на полицията анкетираните открояват некомпетентността и слабата професионална експертиза - 25%, на прокуратурата – липсата на прозрачност - 30%, а на съда – тромавите бюрократични процедури - 34% от анкетираните.

Две трети от хората са на мнение, че през последните пет години, откакто България е член на ЕС, не се наблюдава промяна нито по отношение на ефективността, нито на безпристрастността, нито на справедливостта на съда. 23% смятат, че състоянието дори се влошава.

Едва между 9 и 11% виждат подобрение по всеки един от тези показатели.

Най-значимо влияние върху мнение на хората оказват "обществено значимите дела", които са и най-широко отразявани от медиите.

Много шум - малко резултати

Според почти 90% от пълнолетните граждани тези дела се свеждат до медиен шум без реален резултат. Доминира мнението, че се работи "на парче", по конкретни "политически поръчки", а не принципно и обективно. Нещо повече, формира се усещането, че целта на тези дела е не постигането на справедливост, а заблуда на общественото мнение.

Убедеността, че истинските престъпления и престъпници остават ненаказани, обуславя разминаването между очакванията и оценките за издаваните присъди – според 40% от пълнолетните граждани издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършените престъпления.

Доминира тезата, че оправдателните присъди не са резултат от доказаната невинност на обвиняемия (8.5%), а от неефективността на разследващите (24,6%) и правораздавателни органи (22,3%), от оказвания политически и икономически натиск (40,7%), от войната между институциите (80%).

Трябват пари, връзки и да знаеш на кого да ги дадеш

"Ако не платиш, няма да ти обърнат внимание." "Как така Братя Галеви са изчезнали? Или някой ги покровителства, или сме свидетели на тотална липса на сътрудничество между институциите", са най-често споделяните мнения, изразяващи недоверието към равнопоставеността, безпристрастността и независимостта на правораздавателните институции.

Негативните оценки са засилени от личния опит със съда - тромавите и бюрократични процедури, вратичките в законите, дълги срокове, високите разходи при водене на дело.

За последните пет години 7% от пълнолетните граждани са имали пряк опит със съдебната система в качеството на страни по дела. От тях половината са били страни по дела с гражданскоправен характер, 20% - по наказателни, 18% - по административни производства, 10% - по трудовоправни и 6% - по дела с търговски характер.

Едва 10% от гражданите споделят, че доверието, което имат в издаваните от българския съд решения, е еквивалентно на доверието, което имат към решенията на съдилищата в други европейски държави. Като основни причини за това се открояват по-голямата безпристрастност на съдебните институции в тези държави (36%), предпоставките за по-голяма справедливост (19%) и по-доброто законодателство (17%).

Премиерът и вътрешният министър – говорители по темата правосъдие

Представители на европейските институции, както и омбудсманът Константин Пенчев са единствените говорители по проблеми, свързани с правосъдието, които се ползват с по-висока степен на доверие, отколкото недоверие (25-29%:19%).

Като цяло обаче гражданите разпознават като най-чести говорители по темата вицепремиера Цветанов (90%), премиера Борисов (88%) и главния прокурор Борис Велчев (75%).

Правосъдният министър, както и представителите на професионалните съсловия остават далеч по-назад (между 35 и 50%). Т.е. не съдът говори на гражданите, други говорят вместо него. Самото това предопределя пасивната роля на съдебната система във формирането на нейния публичен образ и открояването на реалните проблеми в нея.

Недоверието тласка към отказ от правосъдие

Ниското доверие към българската правосъдна система тласка гражданите към отказ от правосъдие.

44,6% изпитват недоверие към резултатите от обжалването като коригиращ механизъм. Почти половината анкетирани (49%) не биха сътрудничили на правораздавателните органи, ако станат свидетели на престъпление. Приблизително същият процент нямат доверие, че ще получат необходимата защита при свидетелстване.

Правосъдната система – чужда и далечна на обикновения човек

Правосъдната система придобива образа не на институция, където всеки може да се обърне и да получи бърза и справедлива защита на правата си, а на територия за сблъсък на "големите", на хората с пари и властови позиции, които могат да наклонят везните на Темида в желаната от тях посока, сочи още изследването.

72% от анкетираните смятат, че решението е в борбата с корупцията в системата, 56% смятат, че намаляването на корупцията може да се постигне с повече контрол върху съдебната система, други около 40% - с повече прозрачност, персонална отговорност и по-ясни правила при назначаването на съдии и прокурори.