Мухъл, влага, стари душове и изпочупени шкафове. Тези снимки не са от изоставени постройки, а от районни служби на Пожарната безопасност в София – при такива условия работят част от българските огнеборци.
Станимир Миланов е един от тях. Обикновено 24-часовото му дежурство в VIII Районно управление в София започва в началото на деня. Миланов облича униформата си и приготвя защитното си облекло, което е на повече от 16 години, за да бъде в готовност в случай на пожар.
Споделя, че положението е трагично.
„Няма как да се чувстваме в безопасност с облекла за гасене на пожари, които са на повече от 15 години. Имаме облекла, които са дарение от преди 30 години, имаме все още на дежурство и защитни облекла от дочен плат. Това е недопустимо в служба в страна, която е в Европейския съюз и ще бъде председател (на Съвета на ЕС – б.ред.) догодина”.
Така пожарникарят изпада в ситуация, в която за да спаси живота на бедстващи хора, излага на риск своя собствен.
След като Миланов и колегите му изпълнят дълга си и се върнат в районното управление, трябва да си вземат душ. Това може да се случи в банята, в която никой не си спомня някога да се е правил ремонт.
Колегата му Венцислав Станков добавя, че има сгради в които не е правен ремонт откакто съществуват.
„Като цяло финансовите средства, определени в бюджета за издръжка и капиталови разходи, са изключително малко, затова битовите условия са такива. Правят се козметични ремонти от колегите – сами събираме средства”, добавя той.
И двамата част от националния синдикат на пожарникарите „Огнеборец” и искат спешна среща с новия министър на вътрешните работи, за да обсъдят проблемите в пожарната безопасност. Исканията им са за повишаване на доходите на служителите, подобряване на материално-техническото осигуряване на структурите и създаване на стимулационни механизми за повишаване на квалификацията на служителите.
И ако проблеми като разбитата баня и липсата на кадри не застрашават живота, то екипировката на пожарникарите е от изключително значение, за да не се наложи някой да спасява тях, докато те спасяват нас.
