Голяма част от опълченците успяват да видят свободна България. Някои от тях поемат управлението ѝ, други остават разочаровани след Берлинския конгрес.
Вижте историята на двама от тях. Единият – кап. Райчо Николов, е един от основателите на опълчението. Събра десетки мъже от българските земи и Бесарабия, които да се бият за нашата свобода. Той се отличава още по време на Кримската война, когато на 14 години преплува Дунава, за да разкаже на руснаците тайните планове на турската армия, които дочул в къщата, където работи като ратай. Дарен е с дворянска титла, за да може да учи в кадетско училище. Работи и за Съединението на България. Застрелян е в гръб от телеграфиста, комуто възлага да предаде новината за обединяването на българските земи.
Другият – Петър Петров, става кмет на няколко населени места – Трън, Брезник, Самоков и Ихтиман, и доживява близо 100 години. През 1947 г. присъства на тържествата за 50-годишнината от боевете на Шипка.
Пътят му към Освобождението тръгва от Плоещ, след като на опълчението е предадено Самарското знаме и се бие във Втора рота на Шеста опълченска дружина.
Вижте повече във видеото:
