21 донорски ситуации е имало в България от началото на годината досега. Така шанс за нов живот са получили 42-ма българи и шестима граждани на ЕС по линия на Международния обмен на органи в Общността.
Много българи все още чакат трансплантация. По данни на Министерството на здравеопазването те са 859 души.
Какво означава „Последният дар на човека“ - разказват ни създателите на проекта, които преди броени дни станаха Посланици на донорството.
В края на септември Александър, Самуил и Димитър осъществяват една своя цел – улица да бъде кръстена на донор. Това се случва след внезапната смърт на Георги Николов – брат на Александър, който си отива през 2015 година, но спасява няколко човешки живота.
„Малко хора изпадат в ситуация, в която трябва да дарят органите на близките си, отколкото хора, които имат нужда от орган“, коментира Александър Николов.
Днес и тримата са обединени от каузата да спасяват.
„Когато можем да работим за нещо, което може да постави такъв социален отпечатък и да провокира промяна в социалните нагласи, и институционалните, води до удовлетворение – личностно, но и до това, че нашата работа може да променя средата към по-добро“, посочи Самуил Петков.
България заема едно от последните места по донорство в Европа, показват данните. Борбата с липсата на вяра в системата се оказва най-трудна, казват от „Последният дар на човека“.
„С много хора, когато сме ходили на място, са казвали – „О, те ще откраднат орган, ще злоупотребят“, коментира Димитър Панайотов.
И тримата си обещават, че ще продължават да насърчават донорството, защото един човек може да спаси най-малко четирима други.
