През 2017 г. той сваля ръкавиците и слиза от ринга на кикбокса, за да се качи на политическия. Атакува парламента като народен представител от ГЕРБ във Варна. Владимир Вълев-Питбула печели прякора си заради агресивния си стил на игра и това, че никога не се отказва.
На 25 ноември миналата година в Москва той отказа руснака Максим Колпак. Питбула триумфира като първият българин световен шампион по кикбокс стил К1 за професионалисти. Това е поредната титла в колекцията му.
До този момент Владимир Вълев-Питбула вече е двукратен световен и двукратен европейски шампион по кикбокс в категория до 71 килограма, световен и европейски шампион по муай-тай. Два пъти е спортист на годината в родната си Варна.
От 25 март Вълев вече е депутат от ГЕРБ. Как обаче се чувства един боец в пленарна зала и какви битки очаква? Питбула в деня на скандали в парламента след заседание за сигурността на информацията, искане на оставки и размяна на реплики за омразата и комунизма.
Признава, че все още навлиза в депутатската работа. „Мисля, че спортът ме е научил на по-важната част от живота ми. Но мисля, че тук мога да предам някои неща – за човешката гледна точка най-вече, първо трябва да сме хора, после всичко останало. Нали така?”, казва той.
Един Питбул в парламента
Според него в парламента „има много читави хора с идеи, трябва да се преодолеят различията”. Смее ли някой да противоречи на шампиона по кикбокс? „Аз не съм дошъл да споря с хората и да се карам с тях”.
Каузата на Питбула е да развива спорта. Затова като депутат избира ресорната комисия. „Покрай спорта съм имал възможност да се виждам с кметове, министъра на спорта, сега имам хубави отношения с министър Кралев. С него може да се работи и да се постигне нещо. Оттам ми дойде предложението – от него и г-н Портних”, разказва депутатът от управляващата партия.
Според него има пропуски в държавната политика по отношение както на олимпийските, така и на неолимпийските спортове. Има и конкретни идеи, които се надява да успее да прокара в пленарна зала.
Основната битка на Вълев като депутат ще е срещу зачестилите случаи на насилие сред младежите: „Спорт срещу агресия – тази седмица стартирахме в събота. На плажа мислим да направим тренировки и се надявам по този начин да се разграничи агресията от спорта и спортът да откъсне децата от улицата и те да насочат енергията си към нещо по-добро”.
Държавническата дейност обаче не пречи на Вълев да продължава да гони спортните върхове. В рамките на тази година може да защитава титлата си. Не вижда проблем в това да дойде на работа след тежък мач: „Ще си куцам аз, тя болката си е моя”.
В кикбокса ударите под кръста са забранени, в политиката обаче не е така: „Тук малко по-освободен е правилникът, ми се струва. В интерес на истината, подготвям се, не знам дали ще има, но все пак хубаво е човек да е готов… Когато очакваш нещо е много по-лесно да се предпазиш. Когато има нещо неочаквано – има стрес”.
Никога под чужд флаг
И макар и днес Вълев да изглежда успешен мъж на 33, трудните моменти не са му липсвали. Има периоди, в които няма пари, длъжник е, работи на 4 места, за да се издържа. Тогава дошло и изкушението – да се състезава за чужда държава. За Азербайджан, които предлагат „малко повече” от 10 пъти повече пари.
„По принцип не можех да си представя да се кача на стълбичката и да чуя друг химн. Спечелих през годините доста награди. Най-големият ми успех и най-голямата ми победа е когато чуя нашия химн и цялата зала се изправи. Не толкова, че побеждаваш съперниците си, но най-голямото удоволствие е да чуеш химна на стълбичката. Поне за мен”, признава Вълев.
Един от тежките моменти в живота му идва след първата световна титла: „Роди ми се дете, 2-3 дни след това останах без работа, защото се готвех за състезание, без пари, със задължения. Мислех да се отказвам от спорта и един приятел, Христо Христов, той ми подаде ръка и ме върна отново в залата, за да продължа отново напред. След това спечелих още 3 титли”.
Политиката днес я има, утре я няма
Признава, че знае какво е да искаш да удариш някого извън ринга: „Няма човек, който да е искал да удари някой извън ринга. Въпросът е дали го правиш. Не е нужно да се доказвам на някой, който не знае защо е там.
А колко дълго се вижда като политик и от какво би се отказал, за да остане в политиката, световният шампион по кикбокс не прогнозира: „Спортът е нещо от което бих се отказал, семейството е нещо, от което не бих се отказал. Другите неща – днес ги има, утре ги няма”.
