Идея за узаконяване на къщите в ромските махали в градовете и селата дойде преди два дни от „червения” депутат Димчо Михалевски с поправка в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Наредените една до друга постройки в гетата, които в голямата си част са далеч от характеристиката на думата дом и предоставят на обитателите си условия на ръба на екзистенциалния минимум, поставиха въпроса – ще се узаконяват ли коптори? Неизбежно идва и питането, след като получат законни права, ще спазват ли ромите и задълженията, прикачени към тях – плащане на данъци, такси и сметки.

Промяната, предлагана от Михалевски, бе обявена почти веднага след като временната парламентарна комисия гласува тримесечен мораториум за събарянето на незаконни къщи, когато са единствено жилище на собствениците.

От думите на депутата пред bTV стана ясно, че основите, върху които е поставена идеята му са именно термините „единствено жилище”, „защита на обществения интерес”, „защита на живота на гражданите” и „даване на шанс”. Опозицията в лицето на Лиляна Павлова от ГЕРБ коментира предложението като отваряне на „порти” в закона, през които да влезе анархията и да се създаде един „разграден двор”.

Социалистът обясни, че целта е законът да се промени така, че да се гарантира правото на единствен дом и на дом, свързан с поминък, каквито са рибарските селища, например. Димчо Михалевски допълни, че гратисният период, който са си дали под формата на мораториум, е за да се изработят нови регулаторни текстове, които да облекчат начина за получаване на строителни разрешения и книжа.

Анархия през портата

Давайки образен пример, Павлова прие идеята теоретично, но на практика според нея тя ще наруши правата на всички граждани, които искат да живеят в правова държава:

„Това става като приказката една жена или е бременна или не е бременна, не може да бъде малко бременна. Много хора спазват законите. Ако погледнем регистъра за премахване не незаконните сгради, там има максимум 200 сгради за премахване, от които 1-2% са от т. нар. категория „единствено жилище”. Създаването на предпоставки в закона, които дават изключение, създават амнистия, мораториуми, отварят вратички, които малко по малко стават порти, да не кажа стават разграден двор. Утре някой си харесва Борисовата градина, постоява си една къщичка при езерото с лилиите и казва това ми е единствено жилище, тогава какво правим? Това създава възможности за анархия, беззакония”.

Опасенията за узаконяване на коптори щели да се елиминират чрез въвеждането на необходими изисквания, които да защитават обществения интерес, успокои Михалевски. Според него няма възможност да бъдат легализирано съществуването на всички сгради и всички ромски махали, но „ще се даде шанс хората там да имат възможността това, което отговаря на защитата на обществени интерес, и на възможните предписания, да бъде узаконено”.

Тук трябвало да се намеси общината, която да създаде плановата основа в конкретния квартал. След това собственик можел да узакони сградата си, ако тя отговаря на поредица изисквания и не застрашава обществения интерес. „Общината ще бъде мястото, където ще се развива действието”, каза Михалевски и постави още една функция в ръцете на местната власт: „Ако собственикът не може да чете и пише, общината ще помага”. Така ДНСК се разтоварвала от уреждането на междусъседски отношения и се насочвала към защита на обществения интерес, опазване на живота на гражданите, на защитените зони, земите и горите.

Като бели хора

„Остриетата” в регионалната политика на БСП и ГЕРБ навлязоха в конкретни казуси, което премести ситуацията в столичната ромска махала „Факултета”. Там на улица „Братска дружба” 8 по регистрация живеят близо 400 души, разхвърляни по наредени една до друга постройки. Голяма част от тях нямат електричество, надяват се токът да дойде, след като узаконят домовете си. Обещават да плащат задълженията си.

„В момента, в който се каже „да”, хората ще кажат... трябва да се отделят данък сграда, смет – около 200 лева годишно, всеки би отделил, за да си плати данъка, за да може да живее като бял човек”, обобщи мнението на махалата Божидар.

Архитектът на района Камен Петров обясни, че минимална част от постройките там биха успели да покрият законовите изисквания в момента, тъй като не са безопасни нито за живеещите в тях, нито за околните на пръв поглед.

Димчо Михалевски даде гаранция, че опасни сгради няма да се узаконяват, но трябва да се даде шанс на хората да имат работа и да си плащат сметките. Това можело да се получи с компелски мерки от страна на държавата.