Българският президент Росен Плевнелиев даде интервю за предаването на Би Би Си "HARDtalk" с водещ Зейнаб Бадауи. В 24-минутния разговор по време на посещението на държавния глава във Великобритания той говори предимно за конфликта между Русия и Запада и за мерките срещу Москва*.

Може ли ЕС да си позволи да играе твърдо срещу Русия по казуса с Крим?
- Станахме свидетели на огромно нарушение на международното право, което води до загуба на доверието, а когато това стане, трябва да действаш.

Действие в какъв смисъл? По-сурови мерки от ЕС ли искате да видите? И да се увеличи кръгът от хора, които ще попаднат под санкциите?
- Не мисля, че трябва да водим война, не смятам и че трябва да се връщаме към Студената война, но трябва да покажем, че в XXI век подобни неща не са допустими. Не можеш да изпращаш войници и да окупираш територия на автономна област и не можеш да организираш референдум, който анексира трета страна пред очите на международната общност. Това е напълно невъзможно. Трябва да отстояваме ценностите си и да действаме, за да ни чуят ясно.

Това е проблемът, нали така? Да действате с единен и ясен глас. Европа не се отнася строго с Русия, не мислите ли така? До момента санкциите към Москва са описани като "незначителни" от бившия британски външен секретар сър Малкълм Рифкинд.
- Ние сме в началото на един много дълъг процес. Играта се промени и ще остане променена за много дълго време. Видяхме агресивна и националистическа Русия. Отговорът е асиметричен, но е ясен за демократичния свят. Трябва да имаме нова политика за Русия.

Председателят на социалистите в България Сергей Станишев заяви: "Не очаквайте България да бъде сред ястребите в ЕС. Нашата държава няма интерес при санкциите срещу Русия, които най-много ще навредят на няколко източни държави в Европа, включително България". Прав ли е?
- Това, което чухме, е шефът на европейските социалисти, както и на българските. И това, което чухме, е на практика "Не искаме да се борим с ЕС и не искаме да се борим с Русия".

Вие сте от ГЕРБ.
- Да, абревиатура, която означава Граждани за европейско развитие на България.

Тази гледна точка на Станишев правилна ли е? Наистина ли България не може да си позволи строги мерки срещу Русия? 85% от доставките на газ в България идват от Русия.
- Аз съм президент, избран от българския народ - нация, която е най-проевропейската в света, ация, която иска демокрация със закони. Трябва да работим и подкрепим, както и да се борим, за по-силен Европейски съюз, който застава срещу всеки, койго си позволява да нарушава международното законодателство.

Вие искате по-строги санкции към Русия. Да или не?
- Искам да видя силна България, отдадена на европейското развитие, и искам да видя силен Европейски съюз, който ще застане и подкрепи Украйна, да подкрепи мирното демократично развитие на ситуацията там. Искам да ви кажа много ясно, Крим е и ще бъде украинска земя. А Украйна е и ще бъде Европа.

По времето на СССР България беше една от най-близките страни до Съюза. Вие казвате, че искате да сте добри европейски граждани. Как ще постигнете това, докато поддържате връзка с Русия?

- Днес сме изправени пред исторически момент - за нас, за нашия избор, за нашето общество, за Европа и света. Какво ще стане, ако утре имаме много руски малцинства в други страни? Имаме Естония, Литва, има и много руснаци, които купуват имоти в България. Възможно ли е Москва да се задейства и прати армия в други страни? Трябва да действаме и тук не става въпрос само за числа.

Същността на проблема е, че е трудно да действате срещу Русия, нали? САЩ може да си позволи да санкционира тежко Русия, но не и ЕС. Вие ще страдате.

-  Това, което ни трябва сега, е нова политика, с която да се отнасяме към Русия. Такава, която е по-дългосрочна, но да бъдем сигурни, че нашите зависимости ще бъдат намалени.

Това не става за една вечер. Вие получавате газа си от Русия, страдали сте от това в миналото. Яценюк каза, че конфликтът в Крим преминава от политически във военен. И Вие ли мислите така?
- Не искам да мисля така, надявам се, че няма да има война. Би било много опасно. Именно затова ЕС е обречен да има думата и ясна политика, която е постоянна. Ако няма доверие, и инвеститорите няма да имат доверие на никого повече. Могат да си изтеглят парите. Ако няма доверие, пазарът няма да се доверява на никого. Това ще е проблем. Ако няма доверие, и банките няма да могат да оперират свободно, защото не знаем и не се доверяваме на никого. ЕС е вече адаптиран към новата реалност. Нека дам пример за България. В моята страна искаме да промени това, че доставяме газ от Русия. Ще строим газови тръби с Румъния и Гърция и това ще промени нещата.

Мислите ли, че ученията, които НАТО провежда на ваша територия с украински бойци, е знакът, който организацията иска да даде за сплашване на Русия?
- Това, от което имаме нужда днес в Югоизточна Европа, е определено повече НАТО. И ние ще бъдем много активни в това да работим с нашите съюзници да обезопасим нашата част от света.

Повече НАТО? Това ще разстрои руснаците. Това е и една от причините те да се притесняват за Украйна. Те не искат Украйна да се присъедини към ЕС заради НАТО. Путин каза в реч тази седмица, че Западът разбира проблемите на Русия и интересите ѝ. Възползва се от ситуацията в Крим, за да си я прибере. Смятате ли, че руснаците са недоразбрани от американците и ЕС?
- Позволете ми да Ви дам друга гледна точка. Помните през 1993 година, когато Украйна беше въоръжена с ядрени оръжия. И тогава 3 големи сили сложиха своите подписи под документ, подписан в Будапеща, за да защитят света. Какво мислите за Индия, какво мислите за Пакистан? Как мислите ще работят ядрено въоръжените държави в бъдеще за намаляването на ядената заплаха в света, ако имаме примера на Украйна?

Искам да погледнем към България. Вие сте били министър при управлението на Бойко Борисов до 2011 г. Политиците са много непопулярни в България, нали така? Рейтингите ви са много ниски. Дори вашият е едва 62%. Защо политиците имат такава лоша репутация?

- Не искам да обсъждам цифрите, въпреки че моите са по-добри от тези на парламента. Права сте, че гражданското общество не вярва на политическата класа, което е жалко, но това е самата истина. Имаше вълна от протести, на които аз гледам много позитивно. Гражданите изпратиха много ясно съобщение: "Искаме работещи институции, които се обръщат към хората, малкия и средния бизнес. Искаме прозрачност" - посланието, което политиците забравиха и забавиха. Това води до намаляване на доверието в политиците, но това може да бъде възстановено много просто - не обещавай нищо, а ако обещаеш - моля те, изпълни го.

Голяма част от протестите бяха и заради бедността. Нека си признаем, България е най-бедната страна в ЕС. 50% от хората живеят под средния стандарт. Политиците в България се провалиха.
- Трябва да работим повече с гражданското общество. Сигурен съм, че България е на правилния път. Вече има и резултатите. Не можеш да промениш нещо от днес за утре. Това, което е проблемът, е че всяко ново правителство идва и казва "Променям приоритетите, защото съм умен и искам да правя много неща".

Имате огромна корупция. Това е огромен проблем. 82% от българите смятат, че има корупция в институциите. На какво се дължи това?
- Решенията и ефективните механизми, с които се бори корупцията, са много прости за мен. И аз ги прокарвам от първия ден, откакто съм български президент. И това е отворена правителствена политика. Когато боравиш с обществени пари, нищо не трябва да остане покрито. И мисля, че трябва да се придържаме към този план. През 2015 година вие ще видите различна България.

*Интервюто е публикувано със съкращения. В останалата част президентът говори за разрастващия се национализъм в България и други европейски страни. Той определя тази тенденция като негативна. Отношението на някой граждани на Острова към българските имигранти Плевнелиев сравнява с националистическите настроения у нас. Президентът предрича, че съвсем скоро ще има вълни от българи, които ще се приберат, за да работят в България. Целият разговор с държавния глава можете да видите във видеото.