ДПС преосмисля „десния завой“, който Лютви Местан беше направил, и се заявява като опозиция на ГЕРБ, се казва в ежемесечния анализ на Института по социология „Иван Хаджийски“. А на Борисов май му е удобно повече опозиция да са му БСП и ДПС, отколкото десните, смятат анализаторите.

„Етикетът на „протурски политик“ беше залепен за Местан и той трудно ще може ефективно да осъществи евентуално „ДПС-2“. С изключение на първия отлив на негови привърженици от ДПС, структурите остават лоялни на новото ръководство, включително в град Кърджали, смятан за „крепост на Местан”, се посочва в анализа. Според изводите в него поне известно време ДПС няма да е онзи „незаобиколим фактор“.

Настъпление отдясно

Медийни и експертни среди, близки до „старата десница“, май искат да постигнат с маневрен натиск онова, което не се е случи с дългата „позиционна война“ през 2015 г., довела до частичния ремонт на Конституцията. Има нагнетяване на напрежението, усилено говорене за предсрочни избори, избран е и лозунг, който носи усещане за критичност и необратимост: „Стига вече!“. Политическото затишие от 2015 г. е подложено на изпитание.

Това настъпление се комбинира и с традиционните за януари по-тревожни нагласи на населението, недоволството от новите цени на винетките, снега, убийствата, случаите на насилие, новите придобивки на Делян Пеевски, докладът на ЕК, се отбелязва още в анализа.

Затова и новият десен проект се афишира не толкова като „обединение на десните“, колкото обединение на „гражданите“ срещу „олигархията“, опит за възстановка на посланията от 2013 г., но този път срещу различен премиер. В такъв формат са важни „личностите“, а не толкова „партиите“ – Лозан Панов и Христо Иванов изпъкват като носители на надеждата за промяна. Погледът е насочен към президентския вот. Очевидно вратата към другите партии от Блока остава отворена, но все по-далечна, е мнението на анализаторите.

ЕС – обичайният губещ

Нито квотното разпределение, нито задържането на мигрантите от Турция, нито спирането и връщането им от Гърция са работещи решения. Дъблинското споразумение за реадмисия не се спазва. Шенген е (частично и временно) блокиран. „Кьолнската Нова година“ се оказва повратна точка за германската политика към мигрантите. Със задълбочаването на миграционната криза настъпва своеобразно „време на ултиматумите“ – различни фактори в Европа започват все повече да изискват срочни решения от Брюксел.

Борисов: от „големите да се разберат“ към „големите ме притискат, но аз устоявам“

Сложната международна среда кара и българските управляващи да говорят нови неща. Външната политика все повече се концентрира в ръцете на премиера. През 2015 г. той се стараеше да изпълнява ролята на балансьор в глобалните и регионалните напрежения. Вече амбицията му е да показва самостоятелност. Борисов редовно изтъква какви неща се изискват от него от Европа, САЩ или Турция, но той се стреми да пази националния интерес.

Нова фаза на петролните, валутните, студените и горещите войни

Според института най-важните политически събития в света всъщност са икономически – петролотресението, което променя световната търговия и принуждава Русия да актуализира бюджета си, и юанотресението, което взривява фондовите борси и удря сериозно пазарите, включително в САЩ.

Към тях се прибавя и решението на Федералния резерв да повиши лихвения процент, което пренасочва валутни потоци от развиващите се икономики към САЩ.

Отношенията на САЩ и Русия са и натиск, и диалог. САЩ продължават третират Русия като заплаха, но и показват, че сътрудничеството с Русия е от изключителна важност, се допълва в анализа на „Иван Хаджийски”.