Реформа във висшето образование предвижда Стратегията за сектора до 2020 г. Готов е и планът за изпълнението й.

По-добри условия за кредитиране и по-високи стипендии за студентите, оптимизиране на учебните програми, един преподавател в един университет - това са част от конкретните промени, които предвиждат Стратегията за развитие на висшето образование и планът за изпълнението й.  

В документа има осем основни цели. Първата от тях е да се повиши процентът на висшистите. В момента те са около 27%, до 2020 г. е заложено те да бъдат поне 36%, като образованието им е обвързано и с пазара на труда.

59 000 зрелостници и 77 000 свободни места в университетите - така изглеждаше кандидат-студентската кампания тази година. В момента висшите училища са обявили допълнителен прием за много незаети места.

Новата рейтигова система трябва да ориентира младежите къде ще получат по-добро образование, но според ръковоството на Югозападния университет тя не е обективна. „Университетите трябва да бъдат оставени да се доказват с качеството на образованието, с реализацията на хората си, с научните изследвания, които правят. Друг механизъм не би трябвало да има”, смята зам.-ректорът на ЮЗУ доц. Търаян Попкочев.

Проблемът със свободните места е, че повечето зрелостниците предпочитат да учат в чужбина, по-малко са завършилите заради демографската криза и системата на финансиране на висшите училища стимулира по-висок прием.

„Последната година съотношението е 96% финансиране за брой студенти и 4% само за резултати от рейтинговата система за качеството на обучението. Целта е до 2020 г. да стане 60% за качество и 40% да брой студенти”, обясни зам.-министърът на образоавнието проф. Валери Младенов.

В България има 51 висши училища. Те няма да бъдат закривани от държавата, но с новото финансиране някои от тях ще имат финансови проблеми. Няма да има прием по програми с ниски резултати. „Когато дадено професионални направление е добро, получава повече финансиране, когато не - не получава. Самите ректори ще преценят какво да правят с недобрите програми”, обясни зам.-министър Младенов.

В същото време висшите училища ще получат право на собствена стопанска дейност. Университетите, в които се извършват научни изследвания, ще получат специален статут и повече пари.

За студенитте още от следващата година се предвиждат финансови бонуси. Тези, които са избрали специалности, търсени на трудовия пазар, също ще получат стипендия. „В момента 41% от студентите в България се обучават в специалностите Право, Икономика и Публична администрация, а има голям глад за IT специалисти, инжинери, физици, химици, машиностроители, лекари, учители. Ако студент си избере таково направление, което е непривлекателно в момента, но прогнозно е важно за страната, ще получава стипендия”, коментира проф. Младенов.

Стратегията все пак може да бъде променена от следващия редовен кабинет или парламент.

Тя залага и увеличаване на процента от БВП за висше образование през всяка една от следващите години. За пример, в момента отделяните средства са под 1%.

Стратегията бе приета още от предишното правителство, но не бе одобрена от парламента.

Важно е да бъде приета, защото така България ще може да получи значителни средства за образование и по една от оперативните програми на ЕС.