Приватизацията в България узакони икономическата власт на бившата номенклатура, а именно раздържавяването е било механизмът, който е можел да декомунизира България в даже по-голяма степен от така или иначе неслучилата се лустрация. Този коментар направи в студиото на „120 минути” президентът (1997 г. – 2002 г.) Петър Стоянов.

„Процес като приватизацията се случва на 100 г. веднъж в историята на една държава – да прехвърлим милиардна държавна собственост в частни ръце. От начина, по който ще го направим, зависи каква средна класа ще има България и дали ще има средна класа въобще”, отбеляза той.

По думите му това е било шанс да се създадат „хора, базово почтени към принципите на демокрацията”, но вместо това са били облагодетелствани кадри на номенклатурата и на „Държавна сигурност”.

„Комунизмът не рухна заради достойните усилия на хора като Вацлав Хавел, Валенса или българския герой Илия Минев. Той рухна, защото беше замислен в лабораториите на най-висшите етажи на комунистическата партия на Съветския съюз. На бившите комунистически величия им беше писнало да ги ругаят като нарушители на човешките права, да управляват най-богатата страна – СССР, и да не могат да оставят това богатство в наследство на своите деца и внуци. Тогава разбраха колко по-добре е да извършат т.нар преход, да влязат в т.нар пазарна икономика, но доминирана от тях. Това се случи в Източния блок”, подчерта Стоянов.

По думите му станалото у нас през 90-те е създало чувството на несправедливост в българското общество. То, според президента, „разяжда тъканите на едно общество повече от бедността или от ниските пенсии”.

„Мнозина днес у нас са склонни да винят за състоянието, в което се намираме, демокрацията или Европейския съюз. Забравят, че демокрацията, освен върховенство на закона, човешки права и свободи, пазарна икономика, изисква и традиция, която на нас ни липсва. (…) Същата тази демокрация функционира в Германия, Франция, Холандия, Белгия. След като там може да даде плодове, трябва да се запитаме защо у нас не може”, коментира президентът.

Той се върна 20 години назад и коментира за Жан Виденов, че макар да е бил „олицетворение на непроменящата се БСП”, а защитил националния интерес, като е спрял проекта „Топенерджи”, който е щял да даде на българо-руска компания газопреносната инфраструктура у нас, както и земята под нея. Според Петър Стоянов „политическият процес в България вече щеше да се управлява от това дружество”.

Дясно натясно

Петър Стоянов отбеляза, че дясното днес не е в добро състояние, а твърденията на ДСБ, че на втори тур трябва задължително да се подкрепи ГЕРБ на президентските избори „поставят тежки окови” на кандидата на Реформаторския блок.

„Започва да става тягостно вдясно. Като си мислех за славните години, за тези хилядни митинги, това, което липсва на днешното дясно и вероятно на цялата българска политика е въодушевлението, ентусиазмът, вярата”, допълни президентът.

Той се обяви против „спускането” на кандидати за поста държавен глава: „Ако се върнем 20 г. назад, моята президентска кампания беше ни повече, ни по-малко от 10 месеца. Прекосих няколко пъти България, стиснах ръцете на стотици хиляди хора. Това беше моята легитимност като президент – имах самочувствието, че съм президент на българския народ, защото 10 месеца бях лице в лице с хората”.

По думите му в момента не виждаме и дебат за основните стратегически въпроси на днешното време.