Парламентът даде зелена светлина на правителството да изтегли нов външен държавен дълг до 4,5 млрд. лв.
Това стана възможно с актуализация на държавния бюджет и промяна на максималния размер на допустимия дълг от 18 млрд. лв. на 22,5 млрд. лв.
Мнозинството в пленарна зала прие предложението на Министерския съвет и Министерството на финансите за актуализация и отхвърли предложение на БСП за увеличаване на максималния размер на дълга само до 19,3 млрд. лв., което би означавало нов дълг единствено в рамките на до 1,3 млрд. лева.
До 2,9 млрд. лева от новия дълг ще бъдат предоставени на Фонда за гарантиране на влоговете, още 1 млрд. лв. ще бъдат използвани за рефинансирането на държавната помощ за Първа инвестиционна банка, която беше засегната от паниката през юни, а около 280 млн. лева ще отидат за допълнителни разходи по отделните министерства.
Според вносителя на предложението на БСП за по-малък размер на максималния дълг Румен Гечев държавният бюджет може да се ангажира с по-малко средства за допълване на Фонда за гарантиране на влоговете, като за целта се използва свръхрезерва в Управление „Банково” на БНБ.
Румен Гечев бе категоричен, че това няма да застраши валутния борд, който е презастрахован. С тази теза не се съгласи Мартин Димитров от Реформаторския блок, според когото всяко пипане дори на свръхрезервите на Банковото управление на БНБ може да се изтълкува като лош сигнал относно сигурността на борда.
В същото време Министерският съвет одобри действията на министъра на финансите за подготовка поемането на външен държавен дълг, съобщиха от правителствената информационна служба. Това включва и емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, както и средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, чиито размер в рамките на 2014 г. не може да надвишава 3 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута. Поставено е и условие на последваща ратификация.
От правителствения пресцентър потвърдиха, че мостовото финансиране за новия държавен дълг ще бъде осигурено от четири банки – международните „Сити” и HSBC, както и българските клонове на „Уникредит” и „Сосиете Женерал”. Те ще предоставят и краткосрочен мостови заем на България при унифицирани условия, който ще бъде погасен с постъпленията от емисия облигации на международните капиталови пазари през 2015 г.
Финансовият министър Владислав Горанов е упълномощен от правителството да проведе преговори с избраните банки (arrangers), дилъри за първата транзакция и правния консултант във връзка със средносрочна програма за емитиране на държавни ценни книжа на международните капиталови пазари и предоставяне на мостови заем, както и да оформя и подписва от името на България всички необходими документи, свързани с договарянето, организирането и осъществяването на поемането на дълг.
Заключителният етап от процеса по поемането на външен държавен дълг предвижда ратифициране от Народното събрание на договорите, свързани с поемането на дълга, издаването на указ от страна на президента и обнародването на ратификационния закон в „Държавен вестник”, уточняват още от правителствения пресцентър.
