Пламенна защита на президента Росен Плевнелиев, споделено притеснение за вътрешнополитическия климат у нас и призив за прагматични отношения с Русия – това бяха основните акценти в участието на президента (1997 г. – 2002 г.) Петър Стоянов в „Лице в лице”.

По думите му Плевнелиев е „последният крепител на институционализма в България” и атаките срещу него през последните години са били нещо „много глупаво”.

Стоянов сподели, че се е запознал с настоящия държавен глава по време на неговата „обиколка на вежливост” в началото на мандата. „Съвсем очевидно беше, че не е човек, запознат изтънко с политическите дела”, сподели той и допълни, че тогава се колебаел дали това е за добро, но сега е убеден, че е било, защото бившият регионален министър показал „завидно самообладание и хладнокръвие”.

Стоянов подчерта, че сега, когато доверието между политическите сили се е разпаднало и те не могат да поддържат парламентарно мнозинство, основната роля е на държавния глава, който трябва да състави служебно правителство.

По думите му подобни кризи не са рядкост и в членки на ЕС, но като правило там преминават по-леко заради „онаследените политически традиции”, съдебна система, на която хората държат, както и „администрация, която може да издържи по 4 смени на правителството на година”.

Между политическия борд и сенчестата зона

Членството на България в Европейския съюз е своего рода политически борд, подчерта Стоянов. По думите му този борд гарантира, че събития като тези в Украйна или Египет не са възможни.

В същото време, той подчерта, че „в България се говори много правилно от политици, политолози и журналисти, но това, което се върши зад това говорене, е ужасно”.

По думите му не можем като държава да се измъкнем от блатото на посткомунистическия олигархичен модел, а ситуацията от последните няколко месеца е агония, която „ерозира фундамента на самата демократична система на България”.

„В България има сили, които желаят тя да остане една сива зона, макар и в ЕС, където се случват всички незаконни практики, които другаде няма как да минат”, посочи Стоянов.

За Русия с прагматизъм

„Българската политика не можа да намери верния тон към Русия, той се колебае между раболепно русофилство и отричане на всичко и едно наивно русофобство”, посочи Стоянов.

Той подчерта, че „русофобия в България няма и не може да има”, у нас русофилството е „сантиментално”, но „има достатъчно хора, които ще дадат отпор на всякакво желание България да бъде третирана като троянски кон на Русия”. По думите му българският народ е по традиция прагматичен.

Стоянов подчерта, че работата на българските политици е да защитават интересите на страната и „никой не може да им се сърди за това – нито руският президент, нито руският външен министър”.