Инициативата на президента Росен Плевнелиев за свикване на референдум за изборното законодателство предизвика реакции сред участниците в политическия живот. Част от политическите сили видяха заплаха за внесения съвсем наскоро изцяло нов Изборен кодекс в предложението на президента.

ГЕРБ пък обявиха, че ще го подкрепят. От партията на Бойко Борисов останаха изненадани от предложението, макар че в техния проект за Изборен кодекс също се предлага задължително гласуване.

„Ние се обявяваме за смесена система за нисък праг за ниска преференция, ние ще внесем предложение за задължително гласуване, за разширяване на влиянието на електронното гласуване”, заяви зам.-председателят на партията Цецка Цачева.

В същото време от Коалиция за България смятат да внесат предложените от граждански организации промени в Закона за референдумите, които да улеснят свикването на такива допитвания, но след гласуването на новия Изборен кодекс.

„За да може да се свика всеки следващ референдум, трябва да се промени законът и да се улесни възможността да се свиква референдум. Изборите са в края на май. След тримесечна кампания нямаше яснота какви точно са позициите за референдума, който мина, представяте ли какво би се случило сега, ако се свика референдум за май? Има доста теми по изборите в Европа. Ключов е дебатът за Европа - какво ще се получи като наслагване, ако захванем и тема за референдума”, попита народният представител от БСП Татяна Буруджиева.

От ДПС видяха зад идеята на президента интересите на ГЕРБ да провалят новия Изборен кодекс.

„Ако тази идея означава предложение да се спре новия Изборен кодекс, то за за сетен път ще означава, че някой има интерес да бъде съхранен тотално дискредитирания проект на Фидосова за Изборен кодекс. Това е абсолютно неприемливо за нас, изборите за европарламент трябва да се проведат чрез нов Изборен кодекс, всяка идея, включително и под благовидната форма на референдума, която има спиране на работата на новия Изборен кодекс, следва да се разглежда като част от политиката на ГЕРБ за бламиране на новия Изборен кодекс”, коментира лидерът на ДПС Лютви Местан.

„Той за пореден път демонстрира ниската си правна и политическа култура, един референдум има смисъл само ако се предхожда от дълга и разяснителна кампания. Хората трябва да получат изборното законодателство, да започнат да го четат, в медиите да има дебати, партиите да обикалят страната, да получават въпросите на гражданите, това изисква поне година, ако трябва референдумът да бъде честен и прозрачен за една информационна кампания - ние имаме ли такова време – нямаме”, бе позицията на „Атака”, изразена от депутата Магдалена Ташева.

Технологично краткото време е проблем и според експерта по изборно законодателство проф. Михаил Константинов. „Идеята да се проведе национален референдум заедно с избори е много хубава. Ако не се уточни какво разбираме под задължително гласуване, няма смисъл този въпрос - дали ще има глоби или ще има стимули - разликата е от небето до земята, ако не не уточни, е безсмислено, в Европа има четири държави, в които има такова гласуване”, обясни Константинов.

Според Закона за референдумите президентът има право да предложи провеждане на национален референдум, но то пак трябва да мине през одобрение в Народното събрание.

Реакция от външния министър Кристиан Вигенин дойде от Фейсбук. „Референдумът е важно достижение на демокрацията. Но да питаш хората за процедури, а не за политика, е неубедително и мирише на неумел пиар. За Европейските избори искам дебат за Европа, за европейското бъдеще на България, за перспективите пред всеки европейски гражданин, а не безкрайни предизборни спорове за начина на гласуване - задължително или не, електронно или не, мажоритарно или не...”, написа първият дипломат в социалната мрежа.