Голяма част от хората, които преминават през Балканите по пътя си към Западна Европа, не са бежанци, а икономически мигранти и трябва да се третират различно. Това заяви в студиото на „Тази сутрин” външният министър Даниел Митов.
Той изтъкна, че по отношение на бягащите от конфликти държавите в ЕС имат конкретни ангажименти на база споразумения, които са сключили. По-сложна е ситуацията с тези, които просто търсят по-добри условия на живот: „Европа трудно може да издържи подобен натиск”.
Министърът подчерта, че рискът за България в настоящата ситуация е минимален. „Не е феномен, който сме успели да прекъснем, но българските граници се охраняват много по-добре от гръцките”, посочи той.
По думите му никой няма полза и изгода да минава добре охранявана граница, който е в страни от пътя на миграционния поток (на запад и на север).
„При добра координация трябва да можем да засечем хората, които са заплаха за сигурността, но това не може да се гарантира на 100 процента”, призна Митов. Според него изпращането на военни по границата е задължително не само заради опазването на суверенитета на България, но и заради ангажиментите, които имаме като външна граница на ЕС.
Външният министър посочи, че на този етап не се знае дали Гърция нарочно не регистрира мигрантите, които тръгват към Македония или просто не смогва. „Ясно е, че в рамките на ЕС всеки трябва да си изпълнява задълженията, не може да си ги прехвърляме и всеки да прави това, което му е по-лесно”, категоричен беше Митов.
По отношение на хилядите мигранти на територията на Турция и опасността те да тръгнат към нашата страна, той посочи, че трябва да започне да се прилага споразумението за реадмисия, което Анкара е подписала с ЕС.
По-силна реакция срещу джихадистите
Освен в Близкия Изток, и в Северна Африка провалените държави създават среда на несигурност, посочи Митов. „Трябва възможно най-бързо да решим проблема с „Ислямска държава” – разширява територията си, придобива легитимност, създава социална структура”, заяви първият ни дипломат.
По думите му въпреки засиления ангажимент на Турция, „вече е нужно да говорим за следваща фаза на реакция спрямо „Ислямска държава”. На въпрос дали това означава широкомащабни военни действия, той отговори: „Войната вече е там, резултатът от войната създава мигрантските потоци”.
Той подчерта, че това не означава участие на български войници в конфликта. Въпреки това, министърът отбеляза, че всеки, който твърди, че ученията на наша територия нямат общо с ИДИЛ „не знае какво говори”.
Отношенията с Русия не са чак толкова лоши
Според външния ни министър, ситуацията в Украйна остава същата, каквато е била преди месеци и не се прави достатъчно от замесените в конфликта, за да се завърне „нормалността”.
Конкретно по въпроса за отношенията между България и Русия, Даниел Митов подчерта, че ние сме „държава, принадлежаща на определен свят, на определен ценностен избор (което означава нещо, това означава много, това не са просто абревиатури – това означава спазването на определени правила във вътрешен и международен план)”.
„Когато някоя държава нарушава куп споразумения, които е подписала, ние трябва да реагираме”, заяви Митов.
Той обаче беше категоричен, че отношенията ни с Русия не са унищожени, а даже с последните си изказвания Владимир Путин е ударил шамар на тези у нас, които мислят така.
Външният министър припомни, че негови колеги от кабинета са били на посещения в Москва. В тази връзка той отбеляза, че все още няма ясна позиция прекратен ли е „Южен поток” или не.
Македония остава цяла
Даниел Митов отбеляза, че в настоящата ситуация има сериозни предпоставки България да поиска както за себе си, така и за западната ни съседка помощ от Европа. По време на последната тристранна среща, първите дипломати на Македония и Албания са изразили притеснение от това, че балканският маршрут става все по-използван от миграционните потоци.
Министърът подчерта, че разговорите в Скопие са първи по рода си от 2001 г. насам, протекли са откровено и са приключили с общ текст на изявление. С него се е подчертало, че и България, и Албания държат на териториалната цялост на Македония – тема, която по време на политическата криза край Вардар беше раздухвана в някои медии.
Пропагандата е силна в региона, има силна историческа обремененост, отбеляза Митов.
По отношение на антибългарската пропаганда в Македония, той посочи, че негативните феномени се обсъждат непрекъснато на двустранно равнище, но отношенията трябва да се развиват и основен фактор за това е договорът за добросъседство. Според Даниел Митов, работата по документа е „в заключителна фаза”.
Той напомни, че добросъседските отношения са влезли даже в споразумението между македонските партии, с което беше прекратена политическата криза.
