Четири стъпки съдържал механизмът за кадруване на ГЕРБ, който беше огласен, след като депутатът от „Атака” Гален Монев намери документи със задължителни препоръки за назначения на държавни позиции в шкафове в наследено служебно жилище. Там преди него живеел бившият народен представител от партията на Бойко Борисов и настоящ член на БАСТА Павел Димитров.

Административният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов пускал до всички областни координатори справка, попълнена с лица, подходящи за поемане на ръководни длъжности, не за чистачки. Справката се попълва, връща се на секретаря, той я изпраща в министерствата и те назначават. Става въпрос за места, които не са празно разкрити, а на тях в съответния момент са работили други хора. Обяснението даде в „Тази сутрин” Таско Ерменков от Коалиция за България, който председателства временната анкетна комисия в парламента, която разследва случаите на грубо кадруване по времето на ГЕРБ.

Не всички предложения са били реализирани, уточни той, като даде за пример бившия социален министър Тотю Младенов, който отказал. Ако не са назначени на едно място, номинираните получавали друго, тъй като някои от тях били предложени за няколко позиции. Ерменков каза още, че са проверени 300-400 случая, в които успеваемостта на кадруването била почти 100%. „Няма служба, в която да няма такова назначаване”, допълни той.

Ерменков коментира, че смяната на администрацията е полезен процес, но когато се прави характеристика за някой кандидат, в нея да се пишат професионалните му качества, а не заслугите за партията.

Бившият депутат Павел Димитров заяви, че огласените от Монев документи не са тези, които съзнателно е забравил и са получени по друг път. Оставил законопроекти, по които работил като народен представител, за да помогне на новия обитател на жилището му. Той обаче не отрече, че такава е била кадровата практика в партията на Борисов.

На въпрос дали временната комисия трябва да стане постоянна, за да обхване периоди и на други управления, не само това на ГЕРБ, Ерменков заяви: „Винаги съм се учудвал на възможностите на журналистите да си задават отговори”. Според него има необходимост от орган, който да гарантира устойчивост на администрацията – „нещо като комисия по защита на администрацията”. Имало и воля за това.