Представляващият Висшия съдебен съвет Димитър Узунов ще представлява кадровия орган на срещата със зам.-генералния секретар на Европейската комисия с ресор „Механизъм за сътрудничество и проверка Параскеви Миху. Това е решил пленумът на съвета, който освен това излезе и с позиция, че мониторингът върху съдебната ни система трябва да бъде прекратен.

Утре в Националния институт по правосъдието Миху ще се срещне още с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и главния прокурор Сотир Цацаров. Освен да участва в срещата, Узунов е упълномощен да направи ретроспективен анализ на работата на съдебната система, на направените законодателните промени и на коренно променената дейност на ВСС през последните години.

В официалната информация от съвета се посочва, че становището за отпадане на наблюдението е било застъпено и при по-ранна среща с европейски експерти, а освен това се споделяло от представители на ЕК.

Незабравка Стоева от прокурорската колегия, по чието предложение Узунов беше изпратен на срещата, е посочила като аргумент, че в рамките на 10-годишния период на мониторинг са били изпълнени всички основни препоръки на ЕК и повече от 25 пъти е бил променян Законът от съдебната власт. Освен това страната ни вече била на първите места по бързина на решаване на административни, граждански и търговски производства.

Контекст

Механизмът за сътрудничество и проверка е инструмент, който евросъюзът приложи единствено при приемането на България и Румъния през 2007 г. Причината беше скептицизмът в Брюксел, че съдебните системи в двете страни са достатъчно реформирани, за да покрият изискванията на ЕС.

Редовните мониторингови доклади в българския случай през годините бяха с практически сходни заключения (без значение от управляващата партия) – реформирането на съда и прокуратурата върви бавно, провалят се знакови дела, липсва ефективно противодействие на корупцията от най-високо равнище.

ЕС разграничи постиженията на България и Румъния в борбата с корупцията

Това в някои случаи предшестваше спиране на еврофондовете, а в други ставаше фон на скандали с български публичен ресурс – като фалита на КТБ и обществените поръчки.

Практически от началото на мониторинга управляващите (отново без значение от цвета им) настояват той да отпадне или поне да се замени с по-„дискретна” форма, защото се използвал за политически цели.

Името на представляващия ВСС Димитър Узунов, който ще стане поредният български високопоставен представител, който лобира пред Брюксел в тази посока, е свързано с няколко големи скандала.

Той беше обвинен, че е пращал есемеси на премиера Бойко Борисов, с които го е уведомявал за хода на заседание по време на аферата „Яневагейт”, в която и министър-председателят се оказа забъркан. По-късно Лозан Панов поиска оставка му след като се оказа, че на своя глава е определил кои членове на ВСС да се срещнат с европейски прокурори.

Узунов на свой ред обвини колегата си Калин Калпакчиев, че иска оставката му заради европроект. Така и не бяха приведени доказателства за това.

Узунов беше проверяван от прокуратурата, след като съдийка се оплака, че е била склонявана от него да лъжесвидетелства. По време на протеста на Софийския районен съд кадровикът призна, че "приятелски" е посъветвал шефа на СРС Методи Лалов да не организира митинга пред сградата на ВСС.