Прозрачността не е тази мантра и панацея за обществените поръчки. Прозрачността е част от правната рамка, но трябва да се възприема по-скоро като морален постулат. Това коментира в студиото на „Лице в лице” експертът по този тип процедури д-р Ирена Георгиева, която е автор на изследване за ролята на прозрачността при ОП.
„Ние прозрачност имаме предостатъчно в обществените поръчки, смея да го твърдя. Може би единствено фазата на изпълнение не е толкова прозрачна. Българският законодател се постара толкова през годините със задълженията за прозрачност, че в един момент затормози възложителите и изпълнителите”, коментира тя.
По думите й по-големият проблем е, че в хода на процедурите незаконосъобразно се отстраняват кандидати и така накрая се стига до занижен избор, при който, например, някой получава огромна сума пари, за да брои комарите по Дунав.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Има един набор от 10-15 примера, които се случват почти постоянно. Това, което е най-фрапиращо е, че поръчките се правят по един изключително сложен начин. Колкото по-сложна е документацията, толкова по-неясни са правилата за нейното спазване. След това е много по-лесно при една така усложнена процедура да се избере правилният кандидат”, коментира Георгиева.
Тя отбеляза, че у нас има случаи на непотизъм, конфликт на интереси и заигравки със самия закон. Така по три от основните причилители на лоши процедури – създаване на поръчки за конкретен кандидат, използване на „непредвидими обстоятелства” за по-леки процедури и изменения на договори след сключването им, България е с два пъти по-лоши показатели от Германия и Австрия.
Вижте още във видеото!
