Беше време, когато финансовият министър сервираше постна пица и това скандализираше обществото. Днес дори пицата е вносна, защото си я купуваме на кредит. Днес ще търсим отговор на въпроса „Какво би станало ако Симеон Дянков трябваше да сготви парите на държавата за догодина?”
Интервю на Светослав Иванов.
Интересен ще ни е погледът Ви г-н Дянков върху парите на държавата в момента – парите, които се разпределят, парите, които се вземат назаем и парите, които липсват. Да започваме- от малките или от големите суми?
Ами, да почнем първо от големите суми и ще стигнем до малките.
Добре, Бюджет 2016 изкара на улиците хиляди полицаи и служители на реда заради съкращаване на социални придобивки. Справедлив ли е техният гняв според Вас?
Не, не е справедлив техният гняв. Службите за сигурност и военните, и ДАНС, и МВР още от време на социализма са много привилегировани спрямо всички останали групи в обществото.
И не смятам, че е заслужено те да получават 20 заплати при ранно пенсиониране, а всички останали да получават или 3, или 6, ако работят в държавната администрация и по-малко ако работят в частни фирми.
Ако Вие бяхте на мястото на Горанов , бихте ли следвали тази политика на непопулярно, защото е непопулярно, рязане на тази най-болезнена и раздута част от държавната машина?
Да, определено смятам, че правителството и министър Горанов, и Бъчварова, същност вършат това, което трябва да се свърши. Пак казвам, то е трябвало да се свърши доста по-рано. При нас също пробвахме, между другото, и 2010-та и 2011-та, даже и 2012-та, точно в МВР да направим...
И какво се случи? Припомнете ни. Какво се случи тогава?
Тогава министър Цветанов, общо взето, спираше каквито и да било реформи. За това казвам, че всъщност човек, който не е от системата на МВР - човек като министър Бъчварова, според мен, има по-голям шанс да направи реформи.
Хората, които са израсли в самата система винаги са толкова привързани към нея, че в крайна сметка се обявяват против реформите. Това стана по време на нашето правителство с министър Цветанов.
Тоест, Вие какво бихте посъветвали Борисов в момента? Как да постъпи? Да следва твърдо намерението за реформа или да отложи тази реформа под натиска на хилядите протестиращи полицаи на улицата?
ГЕРБ току-що спечели голяма победа на местните избори. Това означава, че голяма част от българското общество вярва на премиера Борисов и на неговия кабинет. Вярва на представителите на партия ГЕРБ по места.
Сега е моментът да се правят такива реформи. Следващата година вече няма да има чак такава подкрепа за реформи. Ще бъде много по-трудно. Особено важно е, че и Реформаторският блок – в случая г-н Радан Кънев, подкрепи тези реформи. Да не се отстъпва назад. Ако сега се отстъпи назад, ще се чака чак след няколко години евентуално по-реформаторски настроен кабинет да го направи.
Друг акцент от бюджета, който засяга много хора , е намерението, идеята за нов дълг на стойност от 5 милиарда. Не стана ли прекалено често, г-н Дянков, вземането на заеми, които ще плащаме всички?
Прекалено често и прекалено големи заеми. Просто необосновано големи заеми. Миналата година, знаете, се взе, мина през Парламента, 16 милиарда. Тази година, или по-скоро за 2016 г., 5 милиарда. Това са големи суми и, разбира се, винаги има оправдание. Може да се каже, че правителството на Орешарски направи твърде големи грешки, което е факт. Включително с банкрута на голяма банка, но и със самата фискална политика.
Вие разбрахте ли за какво са изхарчени тези 16 милиарда? Чухте ли отчет? Защото тук в България ние не чухме.
Не, не е явно. Те не са всичките изхарчени. Всъщност малка част от тях все още са взети, затова не е ясно въобще защо стана въпрос за такава голяма сума, защото това прати в пространството, международното финансово пространство, една идея, която липсваше много години, че България всъщност финансово не е стабилна и затова се нуждае от такива големи дългове.
Аз съм убеден, че България не се нуждае от такива големи дългове – нито тази, нито следващата година. За мен беше грешка взимането на чак такава голяма сума, както е грешка и взимането на 5 милиарда за следващата година. Това дава лоши сигнали навън.
Защо взимат тези пари? Това е големият въпрос. Защо взимат тези пари, според Вас?
За мен причината е, че има една голяма несигурност, която въобще не съществува в бюджета, не е описана, и това е енергийният сектор. Там има огромен дефицит – над 4 милиарда лева. По никакъв начин той не е покрит тази година, миналата година, по-миналата година, а се натрупва. В сравнение с 2012-та той е вече 2 пъти по-голям. Както казах, над 4 милиарда.
Тоест, ние искаме 5 милиарда, слушайки тази логика, за да спасим дефицита, който се натрупва в черната дупка, наречена „Енергетика”, но не го казваме на глас, така ли?
Добър въпрос. За мен единствената причина да се иска дълг, значително по-голям от дефицита, който се трупа за 2016 година, това е да има един значителен резерв – той е над 2 милиарда лева, за евентуално спасяване на енергийния сектор.
Аз съм убеден, между другото, че енергийният сектор така не може да продължи още една година и ще трябва да се спасява следващата година с около 2-2.5 милиарда. Защо това обаче не е влязло в бюджета?
Според мен, защото тогава ще отидем директно на свръх дефицит и комбинирано с миналата година, когато вече бяхме на свръх дефицит, Европейската комисия ще ни наложи доста тежки санкции. Затова, според мен, се премълчава това на този етап.
Добре. Зимата отново е тук (и вече като влязохме в темата за енергетиката), отново ще започват да идват сметките за ток, за парно. Енергетиката, от друга страна, продължава да е на изкуствено дишане. За какво трябва да внимава властта? Вашият урок и Вашата поука от началото на 2013 година и тези протести срещу високите сметки за ток?
Че е по-добре да се взима решение, макар и непопулярно , но да се вземе и да се обясни открито защо се взима, вместо някак си да се изчаква постоянно и да се надяваме, че със странични мерки и с половинчати мерки, по някакъв начин, тази огромна дупка в енергетиката ще си отиде сама по себе си.
Тя не си отива, тя продължава да се трупа и в един момент ще избухне. Ще избухне в лицето на това правителство, но може да се изчаква още 3 години, да кажем, някой да реши този проблем. Решенията са сравнително лесни, технически лесни, но са непопулярни, но по-добре да се обявят и да се вземат сега.
Да ги кажем просто. Казвате „Това е бомба, която ще избухне в лицето на това правителство!”. Казано директно, как ще избухне тази бомба? С какво?
С това, че или трябва да се вдигнат много повече цените на електроенергията – и за домакинствата, и за бизнеса, бизнесът справедливо каза: „Ние не можем така да сме конкурентоспособни в Европа, ако постоянно се вдигат цените.”
Според мен, това е начинът, по който ще дойде този проблем, или внезапно ще се окаже, че една част от енергийната ни система вече не може да работи. Просто ще започнем да изпитваме потребност от ток, а няма да имаме ток, защото производителите ще кажат: „Никой не ни плаща.” И ще се върнем пак 20-25 години назад във времето, когато имахме режим на тока.
Режим на тока?
Едно от двете – или цените трябва по някакъв начин да се променят, или производителите на ток, които не им се плаща ,на част от тях, дълго време, ще кажат: „Ние тогава намаляваме производството.” Единственият начин е да си признае правителството: „ НЕК е в състояние на несъстоятелност – банкрут. Нека да тръгнем по този път
Добре, след тази бомба, за която говорите и която хвърлихте, да хвърлим другата бомба: КТБ. Знаете ли в обществото ни се създаде впечатление за абсолютна неяснота за щетите, които нанесе КТБ. Виждате ли връзка между черната дупка, която отвори банката и това непрекъснато теглене на заеми отвън?
Има разбира се голяма свързаност, първо, защото основния заем миналата година беше изтеглен, за да се покрие първоначалната, първоначалния дефицит, някъде от около 3 и половина милиарда. Казвам първоначалния, защото КТБ ни води и на държавата, и на частния сектор допълнителни дефицити. Според мен общият дефицит, който държавата си навлече след банкрута на КТБ е някъде около 7 млрд лв.
През седмицата изтече лист с ВИП депозанти и др. ВИП личности направили цесии с депозитите си в КТБ. Има ли имена, които Вас лично да ви изненадаха?
Мен лично ме изненада името на Иван Костов. Макар че това се знаеше и вие, медиите, вече бяхте направили разследвания по тази тема, но ме изненада, защото той беше един от първите, който в началния етап на пропадане на банката говореше много активно какво правителството и БНБ трябва да направи.
А явно е бил в конфликт на интерес, когато си в конфликт на интерес най-малкото, което трябва да направиш е да мълчиш.
Накрая. Държа вашата нова книга в ръцете си. Вие задавате няколко въпроса за прехода в Европа. Давате обяснения по няколко основни пункта. Но два въпроса ми направиха впечатление, които вие формулирате в тази книга. Защо някой братски страни успяха, а др се връщат към авторитаризъм? Вашият отговор какъв е накратко?
Тези, които успяха, много рано направиха лустрация, така че да се изчистят от миналото не само в държавните органи, а също и в създаващата се, в създаващия се частен бизнес. В финансите , в реалния сектор.
Тези държави, като България, които не успяха, продължаваме да сме в някакъв полупреход, в който основно казано хората, които управляваха преди 25 години продължават да я управляват и сега.
Това, което е различно в България спрямо Чехия, Словакия, Полша Унгария е това, че ние не успяхме да се освободим от останките на миналото си. И за КТБ говорихме преди малко, същото се случи 1996-1997 година в банковия сектор. По същия начин хора, свързани с бившата Държавна сигурност, бяха във финансовия сектор. Провалиха го. КТБ е просто продължение на същия процес, за съжаление.
Споделяли ли сте този паралел с Премиера по времето, когато бяхте министър на финансите?
Да, разбира се съм го споделял заедно с министър Плевнелиев, който по-късно стана президент и Николай Младенов – външният ни министър по това време. Активно сме говорили по тази тема с премиера Борисов, че ние имаме шанс, понеже имахме и некоалиционно правителство, подкрепяно от една партия, ГЕРБ, да променим системата.
Правихме някой стъпки, помните от гледна точка промяната на нашите посланици. По същите стъпки се опитахме да ги правим като цяло и във финансовия сектор, в държавния сектор, тогава не успяхме. Или по-скоро имахме успех при посланиците. Всичко останало остана за съжаление така, както беше.
Да, добре, накрая г-н Дянков, ще Ви помоля за една оценка на Владислав Горанов, като финансов министър. От 2 до 6, според вас? Неговата оценка е?
Неговата оценка е 5, говори по-малко от мен, което е положително, знае много добре брикетирането, което помага, но се съобразява, може би, твърде много с политическия процес. Тази тема за МВР и за военните можеше да излезе и преди местните избори, беше редно да излезе преди местните избори, като част от бюджетната процедура.
Явно са преценили, че е по-добре да излезе след местните избори, което според мен доведе и до по- голям проблем. Просто трябва от начало да си кажеш искаме реформа.
А на премиера каква оценка бихте поставили?
Същата петица, той е много по-обигран с много повече опит от при първия ни мандат. Всички нямахме достатъчно опит. Добре работи с коалицията, големи проекти, главно инфраструктури се водят добре и променят наистина България.
Пожеланието ми е да не мисли премиера Борисов, да не мисли само за това как сега се развиват нещата, а да мисли след години хората, като погледнат назад как ще мислят за тоя мандат. Да мисли по- исторически. И тогава тоя тип по-дългосрочни процеси и веднъж завинаги да се премахне зависимостта от миналото. В България смятам, че той ще е много по-активен и много по-решителен.
